Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Твърде много. Тези чудесни концерти ти спечелиха голяма слава.
— Те наистина карат изпълнителя доста да се изпоти, но не чак толкова, че публиката да забележи това.
— А не глезиш ли повече, отколкото трябва, публиката с нови концерти?
— Не. На нея всичко бързо й омръзва. За всяко публично изпълнение трябва да създавам най-малко по една нова творба. В противен случай аудиторията ще се смята за измамена.
— И как издържаш една толкова напрегната програма?
Лицето на Вецлар прие такъв угрижен вид, че Волфганг се сметна за задължен да даде на приятеля си някои разяснения:
— Освен това написах два концерта за валдхорна — за залцбургския ми приятел Лойтгеб, който е глупав като магаре, но свири божествено. И още сонати за пиано; започнах и един струнен квартет — тази форма особено ме привлича, — и арии за Алоизия Ланге и Адамбергер: двамата постоянно настояват да пиша арии за гласовете им и ги изпълняват навсякъде, където е възможно. Но навярно си прав, Вецлар. Навярно пиша прекалено много.
— Съвсем не исках да кажа това. Винаги слушам с удоволствие твоята музика. Просто ме безпокои умореният ти вид. Не е далече денят, когато ще получиш нова поръчка за опера, а няма да ти достигнат сили да я напишеш.
Волфганг се разсмя. За друго може и да не стигнат силите, но за опера — винаги!
— Имаш ли някакви идеи за бъдеща опера?
— Доста. Но либретата, които ми предлагат, както и онези, които ми попадат случайно, са твърде бедни, просто детски наивни. Освен всичко останало трябва да пиша и неща, за които ми плащат веднага.
— Както например квинтетът ти за обой, валдхорна, фагот, кларнет и пиано?
— Той има шумен успех, Вецлар.
— И го изпълни за приятели, без да получиш нито гулден.
— Вярно, обаче го смятам за най-хубавия си квинтет!
— Той е очарователен. Достави ми огромно удоволствие.
— А изпълнението? Нима квинтетът не бе изсвирен прекрасно?
— Съгласен съм. Но когато ти свърши, лицето ти беше съвсем бледо и измъчено.
Волфганг си замълча. Вецлар е прав. Към края на квинтета, в който той изпълняваше партията на пианото, почувствува страшна умора, макар аудиторията да приемаше музиката възторжено. Внезапно изпита желание да престане да свири, а навярно това беше невъзможно, но музиката предизвикваше у него страстно желание да композира и да не се занимава с нищо друго. Виена обаче ще сметне постъпката му за каприз. Сановниците, за които даваше толкова много концерти напоследък, твърдяха: никой не може да изпълнява музиката на Моцарт така, както самият той. Волфганг се усмихна вътрешно. Той самият мислеше по-рано така. Вецлар е много прозорлив. Имаше сутрини, когато въпреки възторзите и преклонението на публиката предишната вечер той се събуждаше страшно уморен, единственото му желание беше да си остане в леглото и да не прави нищо. Но нима можеше да довери това на Вецлар или на някой друг? Ще му се присмеят. Ще кажат, че е още твърде млад, за да се поддава на умората. Ще му припомнят, че няма още тридесет години, а за един мъж това е пълният разцвет на силите. И все пак имаше мигове, когато се чувствуваше стогодишен старец. Но не можеше да спре. Музиката преливаше у него. Не му стигаше време да записва всичко, което звучеше в главата му. Там вече напираха мелодиите на нов концерт за пиано и Вецлар, ако знаеше за това, щеше да му препоръча да го напише по-скоро, докато не го е забравил, но нима може да се забрави такова нещо! Този концерт няма да го остави в покой, докато не бъде записан. Сега това е главната му грижа. Трябва да се записват мелодиите, дори ако се наложи да не спи по цели нощи. Напоследък му се струваше, че за него няма непреодолими трудности в музикалното творчество.
— Волфганг, твоята плодовитост е учудваща — каза Вецлар, — но се съмнявам дали си годен — ти или който и да било друг — да издържиш дълго подобно напрежение.
— Още няколко дни и ще си дам малко отдих. Като получа поръчка за опера. Сетне ще отделя цялото си внимание само на нея.
— Не, ти никога няма да можеш да се съсредоточиш само върху една творба. При всичкото си желание няма да можеш. Това не зависи от теб.
— И все пак съдбата е благосклонна към мен. Други без напрягане не биха написали и един-единствен такт.
По-късно същия ден ван Свитен помоли Волфганг да остане, като си отидат другите гости. Баронът, който полагаше отчаяни усилия да овладее изкуството на композирането — трябваше му цяла година тежък труд, за да напише една симфония, — се изумяваше от плодовитостта на Моцарт и му завиждаше. Сега обаче той не почна да обсъжда собствените си проблеми, които горещо го вълнуваха — заради това впрочем бе замислил разговора, — а само каза: