Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Както и за мен. Имате прекрасен дом, тук е така приятно да се слуша музика! Сред публиката личи дори Венера, има и купидони. — И Хайдн посочи гипсовия таван. — И очарователна домакиня. — Хайдн се наведе, целуна ръка на Констанце така галантно, че учуди Моцарт, после с несвойствен плам добави: — Трябва да ви поздравя, Волфганг, за уютния дом и милото ви семейство.
73
Леополд не очакваше, че така ще го развълнува посещението при сина. Той излезе от колата и застана, разстроен и смутен, пред вратите на дома на Гросе Шулерщрасе. Познаваше добре този район, но се бавеше, по-напред трябваше да събере мислите си.
Нанерл предупреждаваше татко, че рискува живота си, като предприема това пътуване до Виена през февруари, в най-лошото време, но той си знаеше: ако не тръгне сега, друг път едва ли ще се накани. Всяка година се чувствуваше по-отпаднал от предишната. Нанерл очакваше дете през лятото и на Леополд му се щеше дотогава да се върне в Залцбург. Обаче засега най-много го тревожеха перспективите на Волфганг. Синът продължаваше да пише, че работите вървят отлично, но е необходимо сам да се убеди в това. Трябва да се постарае да скрие настинката, която бе хванал по пътя, ревматичните болки в краката и гърба и да ходи изправен, досущ като сина. Леополд силно удари желязното чукче и след миг на вратата се появи Волфганг и горещо прегърна баща си. Качиха багажа горе и Волфганг поведе татко към жилището си.
— Имаш щастие, че сме на първия етаж, няма много стълби дотам.
Изкачил, както му се стори, твърде много стъпала, Леополд с облекчение се спря да почине на малката каменна пейка. Беше силно задъхан, ала камъкът студенееше и го побиха тръпки. Леополд бързо стана и се опря на ръката на Волфганг, макар че с това издаваше старческата си безпомощност.
Констанце посрещна свекъра си приветливо и веднага го покани на закуска: горещото кафе приятно го стопли. Тя му показа внука и Леополд изпита радост, като гледаше усмихващото се личице на детето. Съвсем не искаше да отправя укори към някого, но изведнъж неволно рече:
— Надявам се, с Карл Томас няма да повторите предишните грешки.
Констанце пламна, а Волфганг побърза да каже:
— Татко, трябва да си починеш след пътя. Предстоят много интересни неща и искаме да ти доставим колкото може повече удоволствия.
Леополд се събуди от чукане на билярдни топки. За негово изумление синът му много ловко играеше билярд. Какво странно занимание преди концерт, учуди се Леополд — Волфганг същата вечер трябваше да свири на първия от шестте абонаментни концерта, насрочени в петък, но синът отвърна:
— Купих си билярд, за да не губя пъргавината на пръстите. Напоследък ми се налага да пиша толкова много музика, че от стискането на перото пръстите ми се схващат.
— Не му вярвайте — рече Констанце. — Волфганг просто обича билярда, както и танците. Понякога ми се струва, че обича танците дори повече от музиката. На баловете не ми дава да си отдъхна.
С тези думи тя стана по-скъпа на Леополд, отколкото преди, когато се мъчеше да му угоди.
— Волфганг винаги е обичал да танцува, още от дете — забеляза Леополд.
А Волфганг, като направи много умел удар, се върна при работната си маса.
— Стига толкова билярд, още не съм преписал последната част, а нали и диригентът трябва да има своя партитура.
— Още не си записал рондото и смяташ да го изсвириш прилично?
— Разбира се. Целият концерт ми е в главата.
— За тебе не се безпокоя, но какво ще правят оркестърът и диригентът? Нали днес тепърва ще видят партитурата?
— Тези музиканти добре четат на прима виста. И не за пръв път работим заедно.
— Последната част — рече Констанце — той още сам не е изсвирил.
— Зная как ще звучи тя — отвърна Волфганг едва ли не раздразнено. — Главното е да се постараете да слушате внимателно и да не съдите преднамерено.
Казино Мелгрубе, където щеше да се състои концертът, тази вечер беше пълно. Това голямо триетажно здание се нарича така, обясни Волфганг на баща си, защото в мазетата му се пазеше брашно, а го използуваха и за други цели, само и само да носи печалба.
— Акустиката в него е прекрасна — увери той обезпокоения татко, — там съм свирил и преди, а всички билети за този концерт на сума сто и петдесет гулдена са продадени. Онзи списък на знатните личности, който ти изпратих миналата година, всъщност е малко по-къс. Преместих се от Тратнерхоф — исках да поогранича броя на слушателите, пък и наемът тук не е толкова голям. От тези концерти се надявам да припечеля най-малко шестстотин гулдена.
Както очакваше Волфганг, това направи впечатление на баща му.