Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Симона избърса сълзите от мърлявата си буза.
— Наистина ли е възможно? Как може да стане?
— Помниш ли Ричард? Младежа, когото доведох със себе си в Двореца?
Симона кимна с усмивка и се сгуши в прегръдката на Вирна.
— Че кой може да забрави Ричард? Неприятности и чудо в едно тяло.
— Чуй ме сега. Освен дарбата си Ричард притежава и магия, предадена му от неговите предци, които са се борили с най-първите пътешественици по сънищата. Тази магия го пази от пътешествениците. Както и всеки, врекъл се във вярност към Ричард, всеки, който му е предан във всичко. Това е причината да бъде хвърлено подобно заклинание — за противодействие на пътешествениците по сънищата.
Очите на Симона се ококориха.
— Това не може да е истина — верността да се пребори с магията.
— Лиома ме държеше затворена в една стая в дъното на коридора. Сложи яка около врата ми и използва теста за болка, за да пречупи волята ми и да ме накара да се откажа от Ричард. Каза ми, че пътешественикът по сънищата искал да ме навести в съня ми, както прави с теб, но предаността ми към Ричард му пречи. Пази ме от пътешественика. Може да стане и с теб.
Сестра Симона отметна сивите кичури коса, нападали по лицето й.
— Вирна, не съм луда. Искам да сваля яката от врата си. Искам да избягам от пътешественика по сънищата. Трябва да избягаме. Какво се иска от мен?
Вирна стисна по-здраво дребната женица.
— Ще ни помогнеш ли? Ще помогнеш ли и на другите Сестри на светлината да се спасят?
Симона допря напуканите си устни до безименния си пръст.
— Кълна се в Създателя.
— Тогава закълни се и в Ричард. Трябва да се свържеш с него.
Симона се отдели от нея и коленичи с чело, опряно в пода.
— Кълна се във вярност към Ричард. Обричам му живота си с надеждата Създателят да ме закриля в другия свят.
Вирна подкани Симона да стане. Постави ръцете си от двете страни на яката й и пусна Хана си да струи през нея. Стаята затрепери от енергията, яката прещрака и падна на пода.
Симона прегърна Вирна и нададе радостен вик. Вирна отвърна на прегръдката й. Усещането да свалиш Рада’Хан от врата си й беше познато.
— Симона, трябва да вървим. Чака ни много работа, а нямаме време. Трябва да ми помогнеш.
Симона избърса сълзите си.
— Готова съм. Благодаря ти, Прелате.
Пред вратата, обвита със сложната мрежа, Вирна и Симона свързаха Хановете си. Мрежата бе изплетена от три Сестри и макар Вирна да притежаваше в себе си силата на още две освен своята, щеше да й е доста трудно да се справи. Но с помощта на Симона мрежата падна лесно.
Двамата пазачи пред вратата подскочиха от изненада, щом видяха двете затворнички. Препречиха пиките си.
Вирна разпозна едно от момчетата.
— Уолш, ти ме познаваш, вдигни пиката.
— Познавам ви, но бяхте обвинена, че сте Сестра на мрака.
— Знам, че не вярваш на тези приказки.
Острието бе застрашително близо до лицето й.
— Защо мислите така?
— Защото ако беше истина, щях просто да ви убия и да избягам.
Той замлъкна за момент, замислен.
— Какво още имате да ми казвате?
— Във война сме. Императорът иска да покори света. Той използва истинските Сестри на мрака като Лиома и новия Прелат Улиция. Познаваш ги, познаваш и мен. На кого вярваш?
— Ами… не съм сигурен.
— Тогава нека ти го обясня така. Нали помниш Ричард?
— Разбира се. Той е приятел.
— Ричард е във война с Императорския орден. Време е да избереш на чия страна ще застанеш. Трябва да решиш кому ще си верен. И то тук и сега. Или на Ричард, или на Императорския орден.
В главата му изригна мислена битка, той стисна устни. Накрая удари пиката си в пода.
— На Ричард.
Очите на другия пазач поглеждаха ту към Вирна, ту към Уолш. Той изведнъж насочи пиката си напред и изкрещя:
— На Ордена!
Вирна вече бе хванала здраво Хана си. Преди острието да я докосне, мъжът политна назад с такава сила, че когато се строполи върху стената, главата му зейна. Плъзна се на пода мъртъв.
— Май направих правилния избор — каза Уолш.
— Наистина. Трябва да намерим истинските Сестри на светлината и верните млади магьосници и моментално да се махаме оттук. Нямаме нито минута за губене.
— Да вървим — каза Уолш и посочи с пиката си напред.
Навън в топлия нощен въздух на една пейка седеше дребна фигура. Щом ги разпозна, скочи.
— Прелате! — прошепна тя през сълзи от радост.
Вирна прегърна Мили толкова силно, че старата жена изпищя да я пусне.
— О, Прелате! Прости ми за отвратителните неща, които наговорих. Не мислех нито дума от изреченото, кълна се.
Вирна, почти разплакана, прегърна жената още веднъж, после целуна челото й поне десет пъти.