Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— О, Мили, благодаря ти. Ти си най-великото творение на Създателя. Никога няма да забравя онова, което направи за мен, за Сестрите на светлината. Мили, трябва да бягаме. Императорът ще завземе Двореца. Ела с нас, моля те, за да си на сигурно място.
Мили сви рамене.
— Аз? Старицата? Да бягам от гнусните Сестри на мрака и магическите чудовища?
— Да, моля те.
Мили се усмихна широко.
— Звучи като нещо повече от търкане на подове и изхвърляне на нощни гърнета.
— Добре, а сега всички ме чуйте, ще…
Иззад ъгъла на сградата се плъзна висока сянка. Приближи, всички притихнаха.
— Е, Вирна, май си намерила начин да се измъкнеш. Така си и мислех. — Тя се приближи още повече, за да я видят. Сестра Филипа. Другата съветничка на Вирна. Целуна безименния си пръст. Тънките й устни се разтегнаха в усмивка. — Благодаря на Създателя. Добре дошла при нас, Прелате.
— Филипа, тази нощ трябва да отведем Сестрите, преди Джаганг да е пристигнал. Иначе ще ни залови и използва.
— Какво трябва да направим, Прелате? — попита Сестра Филипа.
— Слушайте ме внимателно. Трябва да побързаме и да бъдем повече от внимателни. Ако ни хванат, ще завършим с яки на вратовете.
Ричард бе изтощен от силния бяг през Блатистите гори към града, така че забави ход, за да си поеме дъх. Видя Сестрите да сноват из Двореца, но те не го забелязваха. Макар под прикритието на пелерината на сбърза, пак няма да може да претърси целия Дворец. Ще му отнеме дни. Трябва да разбере къде държат Калан, Зед и Грач и да се връща в Ейдиндрил. Зед ще знае какво да се направи.
Приятелят му сигурно ще се вбеси, задето Ричард действа толкова глупаво, но си го заслужаваше. Стомахът му се свиваше на топка при мисълта за стореното. Глупостта му можеше да го убие. И живота на колко хора изложи на опасност с необмислените си действия?
Калан сигурно ще му е повече от ядосана. И правилно!
Потръпна при мисълта, че сбързовете тръгнаха към Ейдиндрил. Изпита болка за приятелите си там. Може би тези същества просто искат да си създадат нов дом, като Блатистите гори тук? И да се заселят. Един вътрешен глас му се присмя на празните надежди. Трябва да се върне.
Престани да мислиш за проблема, укори се той. Мисли за разрешението му.
Първо ще измъкне приятелите си тук, после ще се тревожи за останалото.
Беше притеснително, че Калан, Зед и Грач са в Двореца, но Ричард не се съмняваше в думите на Мериса. Тя си бе помислила, че го е пипнала, и нямаше причина да го лъже. Не можа да разбере защо Сестрите на мрака се крият на място, опасно за тях.
Спря на място. През двора пресичаше малка групичка хора. Не можеше да види кои са и се канеше да разбере, но реши да се вслуша в първата си мисъл: най-напред да отиде при Ан. Прелатът ще му помогне. Освен Прелат Аналина и Сестра Вирна не знаеше на коя от Сестрите може да се има доверие. Изчака хората да отминат и чак тогава тръгна.
Когато преди няколко месеца напусна Двореца, знаеше, че между Сестрите има още Сестри на мрака. Сигурно те са скрили Калан. Но не знаеше кои са. Може да потърси Вирна, но къде? Знаеше обаче къде да търси Прелата, така че ще започне оттам.
Ако се наложи, ще обърне Двореца камък по камък, но ще намери Калан и приятелите си. Но се страхуваше да не наруши отново Третото правило на магьосника и реши този път поне да започне, подтикван от разума, а не от страстите си.
Добри духове, къде започва единият и другият край?
От външната страна на портата към покоите на Прелата стоеше на пост Кевин Анделмиър. Ричард го познаваше и бе разумно убеден, че може да му има доверие. „Разумно убеден“ не беше достатъчно и Ричард остана загърнат в пелерината на сбърза, разминавайки се с Кевин. В далечината напред чу смеховете на приближаващи мъже.
Познаваше предишните администраторки на Прелата. Едната беше убита, когато другата, сестра Улиция, нападна Прелата. След нападението Сестра Улиция заедно с още пет Сестри избягаха с кораба „Лейди Сифа“. Сега бюрата в приемната на Прелата бяха празни.
В коридора не се виждаше никой, нямаше жива душа и във външния офис, а вратата на кабинета беше отворена, така че Ричард се отпусна и разтвори пелерината. Искаше Ан да го познае.
Лунната светлина, влизаща от двойната врата в дъното на стаята, осветяваше достатъчно, за да види приведения й над масата силует. Като че ли главата й бе отпусната надолу. Сигурно е задрямала.
— Прелате — нежно каза той, за да не я стресне в съня й. Тя се сепна, главата й леко се вдигна, заедно с това и ръката й. — Трябва да говоря с теб. Прелате. Ричард е. Ричард Рал.
В обърнатата й ръка се запали огън.