Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Назъбена ивица черна светкавица разряза парче празнота в стената край него. Използва Субстрактивна магия. Тя е магьосница с невъобразима сила. Знае къде е той. Подушва го. Тогава защо пропусна?
— Но по-лошото е — продължи тя и елегантният й пръст докосна златната халка на долната й устна, — че заради теб трябва да служа на тази свиня Джаганг. Нямаш представа какви неща прави той с мен. Нямаш представа какво ме кара да правя. И всичко заради теб! Всичко заради теб, Ричард Рал! Но ще те накарам да си платиш. Заклех се да се окъпя в кръвта ти и ще го направя.
— Ами Джаганг? Ще го ядосаш, ако ме убиеш.
Зад него изригна огън, който го блъсна към съседната колона.
— Напротив. Сега, когато направи каквото се искаше от теб, вече не си от полза на пътешественика по сънищата. Като награда ми е позволено да правя с теб каквото си пожелая, а аз имам големи желания.
Ричард осъзна, че няма да й се измъкне толкова лесно. Дори и през стената тя го чувстваше със своя Хан.
Отново си помисли за Бердин и посегна към пелерината, за да я свали от гърба си, но се спря. Ако се скрие в магията на пелерината, Мериса няма да може да го види. Но магията на пелерината е силата, създала сбързовете.
Калан беше в плен. Мериса каза, че нейната болка ще причини болка нему. Не може да им позволи да причинят болка на Калан. Няма друг избор.
Загърна се в пелерината и изчезна.
Четиридесет и осма глава
— Това е последната, кълна се.
Вирна се вгледа в очите на жената, която познаваше от сто и петдесет години. Сърцето й беше покварено. Не го познаваше достатъчно добре. Имаше още толкова други, които не познаваше достатъчно добре.
— Какво иска Джаганг от Двореца на пророците?
— Той не притежава повече сила от обикновен човек, владее само способността да е пътешественик по сънищата. — Гласът на Лиома затрепери, но тя продължи: — Използва другите, особено родените с дарбата, за да изпълни желанията си. Ще използва познанията ни, за да разкрие разклоненията в пророчествата, които ще му донесат победа, и после ще се погрижи да бъде направено необходимото, за да бъде тласнат светът към това разклонение.
Той е изключително търпелив. Отне му близо двайсет години да завладее Стария свят, непрекъснато усъвършенстваше способностите си, проникваше в съзнанието на хората и събираше необходимата му информация.
Възнамерява не само да използва пророчествата в подземията, но да направи Двореца на пророците свой дом. Знае за заклинанието. Изпратил е свои хора тук, за да пробва и да е сигурен, че магията действа и върху хората без дарба. И че няма вреден ефект. Ще се засели в Двореца и ще направлява завземането на останалата част от света с помощта на пророчествата.
След като всички страни паднат в краката му, ще властва над света стотици години и ще се радва на тиранията си. Според него никой никога не е сънувал по-велико нещо, камо ли да е осъществявал. То ще бъде почти като да се превърне в безсмъртен владетел.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
Лиома завъртя ръце.
— Нищо. Казах ти всичко. Пусни ме, Вирна?
— Целуни безименния си пръст и помоли Създателя за прошка.
— Моля?
— Отречи се от Пазителя. Това е единствената ти надежда, Лиома.
Онази поклати глава:
— Не мога да направя това, Вирна. Няма да го направя.
Вирна нямаше време за губене. Без да каже нищо повече, без да продължава спора, се вкопчи в своя Хан. От очите на Лиома заструи светлина и тя се строполи мъртва на пода.
Вирна тихо се промъкна до дъното на празния коридор, към стаята на Сестра Симона. Обзета от радостта отново да контролира своя Хан, унищожи щита. Внимателно, за да не я стресне, почука на вратата и леко я отвори. Чу как Симона се спуска към ъгъла.
— Симона, аз съм Вирна. Не се страхувай, скъпа.
Симона нададе разтърсващ вик:
— Той идва! Той идва!
Вирна запали в дланта си малко пламъче.
— Знам. Ти не си луда, Сестро Симона. Той наистина идва.
— Трябва да бягаме! Трябва да се махаме оттук! — изкрещя тя. — О, моля те, трябва да бягаме, преди да е дошъл. Идва в сънищата ми и ме мъчи. Толкова ме е страх. — Тя падна на пода и започна яростно да целува безименния си пръст.
Вирна вдигна треперещата жена и я прегърна.
— Симона, слушай ме внимателно. Мога да те спася от пътешественика по сънищата. Ще си в безопасност. Можем да се измъкнем.
Жената утихна и примигна срещу Вирна.
— Вярваш ли ми? Да. Знам, че казваш истината. Но трябва да ми повярваш и когато ти казвам, че знам магия, която ще те предпази от пътешественика по сънищата.