Шантарам

Подпрях мотоциклета на стената на колибата, вързах го с една връв за крака на леглото и прикрих връвта с пясък. Надявах се, ако някой се опита да го открадне, движението да ме събуди. Капнал от умора и разочарование, аз се проснах на леглото и само след секунди заспах. Унесох се в укрепителен сън без сънища, но след четири часа се събудих. Разсъних се, не ме свърташе и не можах да заспя. Обух се, налях вода в едно канче и отидох до тоалетната отзад на колибата. Като много тоалетни в Гоа и тази представляваше само загладен, стръмен склон зад клекалото. Нечистотиите се стичаха по склона в една тясна вада. Диви, космати черни прасета от Гоа скитаха из вадите и ядяха нечистотиите. На връщане към колибата видях стадо черни свине да търчи из вадата. Това беше ефикасен и природосъобразен метод за изхвърляне на нечистотиите, но гледката на плюскащите прасета беше красноречив довод в полза на вегетарианството.

Слязох на плажа, само на петдесет крачки от колибата на Дашрант, седнах сред дюните и запалих цигара. Беше към полунощ и плажът бе пуст. Луната, почти пълна, висеше като медал на небесната гръд. „Медал за какво? — помислих си. — Ранен в бой, може би. Орден за храброст.“ Лунната светлина прииждаше към брега с вълните на прибоя, сякаш самата тя ги теглеше, сякаш голямата мрежа от сребърни лъчи, хвърлена от Луната, бе уловила морето и го теглеше към брега вълна по вълна.

Една жена с кошница на главата ме приближи. Хълбоците й се полюшваха в такт с прибоя, плискащ се в нозете й. Тя се обърна към мен, остави кошницата в краката ми и приклекна, за да ме погледне в очите. Беше продавачка на дини, около трийсет и пет годишна, и несъмнено познаваше туристите и навиците им. Дъвчейки енергично бетелови ядки, тя посочи с длан половинката диня, останала в кошницата й. Беше много късно за нея да обикаля брега. Сигурно беше гледала деца или се бе грижила за някой роднина и сега се връщаше у дома. Забелязала ме е как седя сам и се надяваше късметът й да проработи и да продаде последното парче.