Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Тя ме погледна. Вдигнах ръце — „Сама си решаваш, малката.“ Слязох от мотора.
— Това е моята спирка.
Лиса и Абдула продължаваха да се гледат.
— Има свободно място, ако искаш…
— Добре — усмихна се тя. — Да потегляме.
Тя запретна полата си и се намести на задната седалка. Двама-трима от неколкостотинте мъже на улицата, които още не я бяха зазяпали, се присъединиха към останалите. Абдула ми стисна ръката, ухилен като ученик, запали мотора и се загуби с рев сред лъкатушното движение.
— Хубав мотор — обади се глас зад гърба ми. Джордж Близнака.
— Тия мотори „Айнфилд“ обаче са доста опасни — отвърна втори глас със силен канадски акцент. Джордж Скорпиона.
Двамата живееха на улицата, спяха по входовете и се изхранваха от комисиони от туристите, които искаха да си купят твърда дрога. И им личеше. Бяха небръснати, некъпани и парцаливи. Освен това бяха интелигентни, честни и необикновено верни един на друг.
— Здравейте, пичове, как е?
— Добре е, синко, много добре — отвърна Джордж Близнака с напевен ливърпулски акцент. — Имаме клиент, за шест тая вечер.
— Да чукна на дърво — додаде Скорпиона, вече угрижен за неприятностите, които можеше да донесе вечерта.
— Трябва да мине без проблем — рече весело Близнака. — Приятен клиент. Приятен човечец, от който ще изкараме кинти.
— Ако всичко мине добре и няма издънки — допълни скръбно Джордж.
— Сигурно са сложили нещо във водата — измърморих, загледан в малката бяла точица — ризата на Абдула или полата на Лиса — която се стопи в далечината.
— Защо така? — попита Близнака.
— А, нищо. Нещо напоследък всички се влюбват.
Мислех за Прабакер, за Викрам и за Джони Пурата. Познавах този поглед — погледът на Абдула, когато потегли. Беше повече от заинтригуван.
— Странно, че го казваш. Какво мислиш за сексуалната мотивация, Лин? — попита ме Скорпиона.
— Я пак?
— Така да се каже — намекна ми Близнака и ми смигна непристойно.
— Хайде малко по-сериозно! — скастри го Скорпиона. — Сексуалната мотивация, Лин. Какво ще кажеш за нея?
— За какво точно питаш?
— Ами, провеждаме едни дебати…
— Дискусия! — прекъсна го Близнака. — Не са дебати. Дискутирам с теб, не дебатирам.
— Водим една дискусия за това какво мотивира хората.
— Предупреждавам те, Лин — въздъхна тежко Близнака. — Водим тая дискусия от две седмици и Скорпиона още не зацепва.
— Както казах, водим дискусия на тема какво мотивира хората — продължи Джордж Скорпиона с канадския си акцент и с професионален маниер, съчетан с дикторски глас като от документален филм, който най-много дразнеше английския му приятел. — Виждаш ли, Фройд твърди, че ни мотивирало влечението към секса. Адлер го оспорва и твърди, че е влечението към властта. После Виктор Франкъл е казал, че влеченията към секса и властта са важни, но когато не можеш да получиш и двете — нито секс, нито власт — пак има нещо, което ни крепи и ни подтиква.
— Да, да, влечението към смисъла — намеси се Близнака. — Което всъщност е същото, но казано с други думи. Властта ни влече, защото властта ни осигурява секс, а смисълът ни влече, защото това ни помага да разберем секса. В края на краищата всичко опира до секса, както и да го усукваш. Другите идеи — те са като дрехите. А когато съблечеш дрехите, става въпрос за секс, нали?
— Не, бъркаш — възрази му Скорпиона. — Всички ние сме водени от желанието да намерим смисъл в живота. Трябва да разберем за какво е всичко това. Ако беше само сексът или властта, щяхме още да сме шимпанзета. Смисълът е онова, което ни прави човеци.
— Човеци се правят със секс, Скорпион — отвърна Близнака с още по-порочна усмивка. — Обаче е било толкова отдавна, че сигурно си забравил.
Едно такси спря до нас. Пътникът на задната седалка изчакваше в сянката, а после се наведе към прозореца. Беше Ула.
— Лин! — ахна тя. — Имам нужда от твоята помощ.
Беше със слънчеви очила с черни рамки и с шал на главата, скрил пепеляворусата й коса. Лицето й беше бледо и изпито.
— Това… ми звучи смътно познато, Ула — отвърнах, без да помръдна.
— Моля те. Сериозно. Моля те, качи се. Трябва да ти кажа нещо… Нещо, което искаш да знаеш.
Не помръднах.
— Моля те, Лин. Знам къде е Карла. Ако ми помогнеш, ще ти кажа.