Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Какво „защо“?
— Защо ме харесваш… онова, което каза преди.
— А, това ли — тя се обърна към мен, усмихна се и вдигна вежда, когато погледът й срещна моя: — Защото знаех, че ще ме намериш. Знаех, че няма нужда да ти пращам съобщения и да ти казвам къде съм. Знаех, че ще ме намериш. Че ще дойдеш. Не знам как, но просто го знаех. И тогава, когато те видях как пееш на онази жена на плажа… Много си луд, Лин. Това страшно ми харесва. Мисля, че оттам идва добротата ти — от лудостта.
— Добротата ми? — възкликнах стъписан.
— Да. В теб има много доброта, Лин. Много… много е трудно да устоиш на истинската доброта в суровия мъж. Не съм ти го казвала, нали, докато работехме заедно в бордея… много се гордеех с теб. Знаех, че сигурно си много уплашен и притеснен, но ти само ми се усмихваше и неизменно беше до мен, всеки път, когато се събуждах, всеки път, когато заспивах. Възхищавам се от онова, което стори там, а много неща съм виждала в тоя живот. И рядко се възхищавам.
— Какво правиш тук в Гоа, Карла? Защо замина?
— По-разумно ще е да те попитам защо ти стоиш там.
— Имам си основания.
— Точно така. А аз си имах основания да замина.
Тя се извърна и се загледа в една далечна, самотна фигура на плажа. Приличаше на скитащ светец с дълъг прът в ръка. Гледах я как гледа светеца и ми се искаше да я попитам отново, да разбера какво я е пропъдило от Бомбай, но чертите й бяха толкова напрегнати, че реших да изчакам.
— Какво знаеш за престоя ми в „Артър Роуд“?
Тя трепна или може би потръпна от повея откъм морето. Беше облечена с широк жълт потник и зелено лунги. Босите й крака бяха заровени в пясъка и беше обгърнала коленете си с ръце.
— По-точно?
— По-точно, ченгетата ме прибраха онази нощ, когато излязох от вас за срещата с Ула. Малко след като излязох от вас. Ти какво си мислеше, че се е случило с мен, когато не се върнах?
— Онази нощ не знаех. Не можех да предположа.
— Помисли ли си, че… Помисли ли си, че съм те зарязал?
Тя се замисли и набърчи чело.
— Отначало си го помислих. Нещо такова. И мисля, че те мразех. После поразпитах. И когато разбрах, че не си се върнал и в клиниката в бордея и че никой не те е виждал, предположих, че сигурно… се занимаваш с нещо… важно…
— Важно! — разсмях се. Не беше весел смях. Беше озлобен и сърдит. Опитах се да прогоня тези чувства. — Извинявай, Карла, не можах да пратя съобщение навън. Нямаше как да ти обясня. Бях се побъркал от тревога, че ти… че… че ще ме намразиш, задето те зарязах така.
— Когато разбрах, че си в затвора… Това сломи сърцето ми. Бях в много лош период. Тази… работа, с която се занимавах… тръгна на зле. Беше толкова тежко, толкова гадно, Лин, че ми се струваше, че никога няма да се оправя. А после чух и за теб. И бях толкова… ами… просто всичко се промени. Всичко.
Не разбирах онова, което ми казваше. Сигурен бях, че е важно и исках да я разпитам повече, но самотната фигура беше само на няколко метра от нас и се приближаваше с бавни, достойни крачки. Моментът си беше отишъл.
Наистина се оказа светец. Висок, слаб и обгорял от Слънцето до тъмнокафявото на пръстта, той носеше набедрена препаска и беше накичен с десетки гердани, амулети и гривни. Сплъстената му на кичури коса стигаше до кръста. Той закрепи пръта на рамо, долепи длани за поздрав и ни благослови. Ние също го поздравихме и го поканихме да седне при нас.
— Да имате чарас? — попита той на хинди. — Бих искал да попуша в тази прекрасна нощ.
Извадих от джоба си бучка чарас и му я подхвърлих заедно с една цигара с филтър.
— Бхагван да благослови добротата ви — издекламира той.
— И тебе да те благослови Бхагван — отвърна Карла на съвършен хинди. — Радваме се да видим поклонник на бог Шива по пълнолуние.
Той се усмихна и разкри няколко липсващи зъба, а после се зае да приготвя шилом. Когато глинената лула беше готова, той вдигна длан, за да привлече вниманието ни.
— Сега, преди да запушим, искам да ви поднеса ответен дар — каза той. — Разбирате ли?
— Да, разбираме — откликнах аз с усмивка на светлината в очите му.
— Добре. Ще благословя и двама ви. Моята благословия ще е винаги с вас. Ето как ще ви я дам…
Той вдигна ръце над главата си, а после коленичи, наведе се и долепи чело до пясъка с протегнати ръце. Изправи се отново, вдигна ръце и повтори няколко пъти същото, като нареждаше неясно.