Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— В Австралия има революции? — попита тя със слисан смях. — Не бях го чувала.
— Не революции, само революционери — поправих я аз. — Аз бях един от тях. Бях анархист. Научих се да стрелям и да правя бомби. Бяхме готови да се бием, когато дойде революцията — но тя не дойде, разбира се. И се опитвахме да попречим на правителството да участва във Виетнамската война.
— Австралия е участвала във Виетнамската война?
Беше мой ред да се смея.
— Да. Повечето хора извън Австралия не го знаят, но ние участвахме във войната на страната на САЩ от самото начало. Австралийски войници гинеха във Виетнам редом с американските; призоваваха австралийски момчета да се включат. Някои от нас отказваха да отидат, също като призованите американци, отказващи да се явят. Много момчета се озоваха в затвора, защото не искаха да се бият. Аз не влязох в затвора. Правех бомби, организирах протестни походи и се биех с ченгетата на барикадите, докато правителството не се смени и не се оттеглихме от войната.
— Още ли си такъв?
— Какъв?
— Още ли си анархист?
Въпросът беше труден, защото ме принуждаваше да сравня човека, който някога бях, с този, в който се бях оставил да се превърна.
— Анархистите… — започнах аз и се разколебах. — Никоя политическа философия, за която съм чувал, не обича човечеството повече от анархистите. Всеки друг мироглед твърди, че хората трябва да бъдат контролирани, командвани и управлявани. Само анархистите имат достатъчно доверие на човешките същества, за да ги оставят да се оправят сами. И аз навремето бях такъв оптимист. Вярвах и мислех така. Но вече не. И затова… Не, мисля, че вече не съм анархист.
— Ами онзи герой… когато си извършвал въоръжените обири, с него ли се отъждествяваше?
— С Кели. Нед Кели, да. Мисля, че да. Той оглавявал банда младежи — по-малкия му брат и двамата му най-добри приятели. Причаквали хора по пътищата и ги обирали. Ченгетата пратили ударен отряд да го залови, но той ги разбил, а две ченгета били убити.
— Какво се случило с него?
— Хванали го. Правителството му обявило война. Пратили цял влак ченгета срещу него и те обкръжили бандата му в един хотел сред буша.
— Хотел сред буша!
— Буша, така наричаме гористите местности в Австралия. Както и да е, армията от ченгета обкръжила Нед и бандата му. Най-добрият му приятел бил убит, прострелян в гърлото. Малкият му брат и още едно хлапе на име Стийв Харт се застреляли с последните си куршуми, за да не ги заловят живи. Били деветнайсетгодишни. Нед имал стоманена броня — каска и гръден щит. Излязъл срещу цялата полицейска армия, гърмейки с два пистолета. Като го видели, ченгетата се насрали от страх и побягнали. Но офицерите ги върнали да се бият. Простреляли Нед в краката и той паднал. След бутафорен съд с лъжливи свидетелски показания осъдили Нед Кели на смърт.
— Изпълнили ли са присъдата?
— Да. Последните му думи били „Такъв е животът“. Това било последното, което казал. Обесили го, отрязали главата му и направили от нея преспапие. Преди да умре, той казал на съдията, който го осъдил, че много скоро ще се срещнат пред един по-висш съд. Скоро след това съдията умрял.
Докато разказвах, тя следеше развитието на разказа по лицето ми. Взех шепа пясък и го оставих да изтече през пръстите ми. Два големи прилепа прелетяха над нас, толкова близо, че чувахме шумоленето на крилете им, сякаш шумоляха сухи листа.
— Като малък обичах историята за Нед Кели. И не бях единствен. Художници, писатели, музиканти и актьори са се опитвали да я пресъздадат по всякакви начини. Той се е вградил в нас, в австралийската душа. Той е най-близкото до Че Гевара или Емилиано Сапата, което имаме. Когато хероинът ми разбърка мозъка, мисля, че започнах да потъвам във фантазии за неговия и за моя живот. Но моят беше прецакана версия на историята. Той беше крадец, превърнал се в революционер, а аз — революционер, станал крадец. Всеки път, когато извършвах обир, а аз извърших много, бях сигурен, че ченгетата ще дойдат и ще ме убият. Надявах се да се случи. Разигравах го наум. Виждах ги как ми крещят да спра, аз вадя пистолета и те ме застрелват. Надявах се ченгетата да ме застрелят на улицата. Така исках да умра…