Аленото цвете и бялото

И колко време смята Уилям да я държи тук? Тя няма и най-малка представа! Управителят на хотела знае, а нея държат в неведение, въпреки че именно тя има най-голямо основание да знае това. Никога не е била от „жените с характер“, но това наистина е потъпкване на женските права. Да не би той да очаква, че тя ще остане край морето седмици наред, докато лицето й почернее, а запасите от лекарства свършат?

Не, не — трябва да призове по-ведри, по-леки мисли. Колко хубаво би било да напише писмо на Светата Сестра, да може да го пусне по пощата и да получи отговор! Дали няма да прекали, ако я помоли да й разкрие мястото, на което се намира Манастирът на здравето? Да, сигурно не е редно да разпитва за това. Ако се държи като добро момиче, накрая ще узнае всичко. И всичко ще се нареди.

Внезапно Агнес усеща някакъв горчив вкус в устата си. Облизва устни и поглежда надолу, към ръцете си, които стискат шишенцето с лауданум. Тя го прибира трескаво в чантичката си, уплашена, че Клара може да е някъде наблизо. Какви непокорни ръце — да измъкнат шишенцето със скъпоценната течност, докато тя бе потънала в мисли, и да я излеят в устата й! Колко ли е изпила? Ще стане много неприятно, ако Клара се върне и я завари да лежи в безсъзнание на пясъка.

Тя се изправя, пъшкайки от усилието, и се опитва да отупа пясъка от полите си. Колко грубо драскат дланите й песъчинките — бодат като натрошено стъкло. Всъщност нали стъклото се прави от пясък — а може би Уилям й се е присмивал, като й разказваше това? Тя оглежда бледата бяла плът на дланите си, като че ли очаква да види мрежица от кървави драскотини, но не — или Уилям я е излъгал, или тя е по-жилава, отколкото е мислела досега.

Агнес решава, че една разходка ще разведри главата й и ще я разсъни. Това седене на слънцето й действа приспивно, а и вече й е много горещо, особено там, където роклята й е по-стегната. Убедена е, че на самия бряг, там, където се разбиват вълните (ако рецептата на океаните не е била променена от последния път, когато беше на море), въздухът ще бъде влажен от морската пяна, подобна на хладна, солена мъгла — точно това й трябва сега.

Агнес се упътва към водата и тръгва покрай плискащите се вълни, там, където пясъкът е по-тъмен и влажен. Елегантно, като че ли изпълнява някакъв салонен танц, тя отбягва сребристата пяна всеки път, когато тя се разлее по пясъка, опитвайки се да привикне към ритъма. Но морето не е лесен партньор за танц, започва да обърква движенията, и скоро започва да се надига приливът. Плитката вода образува малки водовъртежи около обувките й, просмуква се през тънката кожа, процежда се през дупките на връзките, подръпва края на полите й. Какво от това… В хотела я чакат два огромни куфара, пълни с рокли и обувки. А студената вода между пръстите на краката й действа като освежителен шок, който веднага достига до мозъка й и я разбужда — разбира се, тя всъщност не спи, как би могла да спи, когато танцува с вълните?