Аленото цвете и бялото

Все пак, за да не се препъне в някой полускрит в пясъка камък и да се удави още преди да е разбрала, че е паднала (кой знае колко бързо може да се случи такова нещо?), Агнес решава да избяга от прилива, и тръгва назад… назад към… към мястото, откъдето е дошла. Подгизналите й поли са натежали, прекалено тежки са, за да ги влачи надалеч. Най-разумното би било да спре тук, да разпростре полите си по пясъка, и да тръгне отново, когато те изсъхнат.

Тя притваря за миг очи, и в този миг светът се преобръща, земята и небето си сменят местата. Земята, която сега се е издигнала над нея, протяга към тялото й невидими пипала, притиска я към себе си, на сигурно място, към големия си, топъл корем, за да не пропадне в нищото. Тя виси от преобърналата се суша като паяк от таван и се взира в безбрежната яркосиня бездна под себе си. Разтваря по-широко заслепените си очи и се изправя с лице срещу празното пространство. Ако земята разтвори ръце и я пусне, тя би падала цяла вечност, като парцалена кукла в бездънен кладенец.

Зашеметена и уплашена, Агнес извръща глава встрани и притиска буза към влажния пясък, притваря едното си око, за да не я заслепи светлината. За щастие постепенно вселената отново започва да се намества, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка. В далечината Агнес вижда някаква фигура, която се е упътила към нея — трябва да е видение, защото й прилича на монахиня с черно расо и бяла пребрадка. С всяка стъпка на жената всичко наоколо се раззеленява, слънцето грее сякаш през прозрачно зеленикаво стъкло. По пясъка плъзва мъх, а небето постепенно се скрива зад клоните на чудотворно израснала гора. Крясъците на децата и чайките постепенно заглъхват и се превръщат в чуруликане на дроздове; огромният океан е опитомен, и най-сетне шумът му се превръща в успокоителния ромон на горски ручей. Когато Светата Сестра наближава достатъчно, за да може Агнес да я разпознае без колебание, плажът на Фолкстън е изчезнал напълно, заменен от далеч по-добре познатия й пейзаж, който вижда в сънищата си — тихата местност, в която се гуши Манастирът на здравето.