Аленото цвете и бялото

Тя се усмихва тъжно на несломимото упорство, с което я връхлитат позорните й страсти. Каквато и да е тази нейна болест, тя не успя да я доближи до Бога — независимо от добре познатите й красиви гравюри, на които се виждат туберкулозни жени в леглата си, озарени от неземна светлина, а над тях — реещи се ангели. А може би тя не е болна от туберкулоза, а страда от някакъв вид истерия? Грубо казано, да не би да е на път да се озове в лудницата? Вместо да става все по-ефирна, за да се възнесе по-лесно към райските порти, тя става сякаш все по-зависима от оковите на плътта, превръща се в животно — кашля кръв, по раменете и врата й избиват пъпки, поти се ужасно, а всеки път, когато се откъсва от мечтите си за Хенри Ракъм, установява, че й се налага да се измие добре между краката…

Отвратително! Но нея никога не я е бивало да се срамува. Ако трябва да избира между самобичуването и опита да поправи стореното, тя винаги избира по-практичния подход. Така че… какво би станало, ако двамата с Хенри заживеят заедно, като мъж и жена? Толкова ужасно ли би било това? Ако Хенри се опасява, че бащинството може да го откъсне от свещеническите му задължения, няма повод за тревога — тя е безплодна, както доказва брачният й живот с Бърти.

Но как се стига до предложението за брак? Каква точно е процедурата, с която се преминава от учтивото кимване до споделянето на брачно ложе, докато смъртта ни раздели? Горкият стар Бърти падна навремето на едно коляно пред нея, но той я ухажваше още от ученическите им години. Ако мисълта за брак е толкова далеч от мислите на Хенри, той надали би поискал ръката й, а пък не е редно тя да му предложи да се оженят, нали? Не защото е в разрез с добрите нрави (добрите нрави ужасно са й омръзнали!), а защото с такова поведение може да отблъсне Хенри, може да падне в очите му! Мисълта, че е изгубила уважението му, би й нанесла удар, от който няма да може да се привдигне — особено в сегашното си състояние.