Аленото цвете и бялото

Направила е едно дете щастливо; колко проста работа е това всъщност! Тя се усмихва на момченцето, помахва му с ръка на сбогуване, и веднага щом то изчезва, се обръща към Клара и казва:

— Иди да ми купиш една такава птичка. И нещо сладко за себе си, каквото си харесаш.

— Да, мадам, благодаря ви, мадам — казва прислужницата и тръгва припряно да изпълни поръчката. При всяка нейна крачка от турнюра на тъмносинята й пола се сипе пясък.

Агнес изчаква камериерката й да се изгуби от поглед, а после се пресяга и взема книгата, която Клара е оставила върху одеялото. Любопитно й е да види какво би могла да чете една прислужница. Виж ти, роман — „Джейн Еър“. Агнес също го е чела, взела го е от библиотеката на Мууди, въпреки категоричното несъгласие на доктор Кърлоу. Когато установява, че тази книга с протрити от много четене корици сега е в ръцете на Клара, Агнес потръпва — като че ли има нещо много порочно в това една камериерка да се наслаждава на ужасния разказ за една съпруга, докарана до лудост от болестта и затворена в някаква кула от съпруга си, който през това време прави опит да се ожени за друга жена. Тя свива леко устни и оставя книгата обратно на одеялото.

Когато отново се изправя, болката в главата й се връща и започва да пулсира точно зад лявото око. Колко странно е, че това отвратително усещане има наглостта да не отзвучава, след като толкова много от розовите хапчета на госпожа Гууч са били изпратени да го пропъдят! Агнес ги гълташе по целия път от Лондон дотук, докато Клара дремеше. Сега тя опипва чантичката си и се бори с изкушението да отпие от шишенцето с лауданум, което уж съдържа лавандулова вода. Но не, трябва да пести лауданума за наистина безизходни ситуации.

„Мисли за нещо леко и приятно“, напомня си тя. Установила е, че тежките размисли усилват болката. Ако само успее да пропъди тревогите от главата си, така че в мозъка й да останат само приятни спомени и усещането, което хиндуистките мистици наричат „нирвана“, тогава би успяла да се изтръгне от челюстите на болката и да изпита малко облекчение.

В живота има толкова неща, за които трябва да бъде благодарна… Изключителният й успех през този сезон… Собствен екипаж и кочияш… Ангел-пазител, който рискува да понесе Божия гняв, за да я защити от неприятности… Онова ужасяващо кървене вече изчезна окончателно… можа да се върне към Истинската вяра на детството си, нещо, което бе крайно време да стори…

Болката се усилва, но Агнес се опитва да си представи как е отишла ма литургия, как седи сред озарения от свещи покой на старата църква и слуша скъпия отец Сканлън. Трудно й е, защото се разсейва от смеха на децата, от рева на вълните, от натрапчивите настоявания на продавачите — но успява, макар и за момент, като съзнателно приема за латинско песнопение дърдоренето на човека, който предлага магаренца за езда. Веднага след него обаче започва да скрибуца някаква латерна и вълшебството изчезва.