Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— Онзи Уилям Ракъм ли?
— Че отде да знам — продължава да подсмърча Клара и се взира уплашено в петното от повръщано на пясъка, изтръпнала от страх при мисълта какви последици може да има това повръщане за работното й място.
— Парфюмите „Ракъм“? „Едно шишенце е достатъчно за година“?
— Ами така е май — Клара няма никаква представа от продукцията на фирмата, управлявана от господаря й; господарката се отнася с презрение към такива парфюми.
— Имате ли някаква връзка с него, госпожице?
Клара избърсва нос в кърпичката си. Какво иска да каже той? Да не очаква тя да литне към Нотинг Хил и да съобщи новината на Уилям, кацнала на рамката на прозореца? Въпреки това кимва.
— Чудесно — полицаят затваря бележника си. — В такъв случай оставям нещата във ваши ръце.
Небето се е покрило с облаци, всеки момент може да завали. Родителите влачат за ръка съпротивляващи се дечица, които не искат да се разделят с пясъчните си градежи; разхождащите се по крайбрежната улица контета бързат да намерят подслон; морски нимфи в странни одежди се появяват от вълните и се скриват в плажните машини; продавачите тътрят напред-назад количките си с все по-голяма скорост, пресипнали от усилия да убеждават с крясъците си оттеглящото се множество, че всичко се продава кажи-речи срещу нищо.
Госпожа Фокс отдавна се е прибрала в хотела си, оплаквайки се, че тази почивка я изтощава до смърт. Тя няма никаква представа, че госпожа Ракъм е във Фолкстън, и тъй като не тя е добрата самарянка, която откри Агнес, просната в безсъзнание на брега, ще се прибере в Лондон, без да я зърне дори веднъж.
А Шугър? Да не би Шугър да е била жената, която Агнес видя да върви към нея в онзи обърнат наопаки свят? Не, Шугър си е в апартамента на Прайъри Клоуз, и се насилва да чете „Парфюмерийното изкуство“ от Дж. У. Септимъс Пийс. Най-големият водоем близо до нея е неизпразнената й вана. В нещастния й мозък няма никакво свободно местенце, където би могла да се промуши мисълта за госпожа Ракъм, дотолкова е задръстен с подробности за лавандулата и етеричните масла. Дали някога ще има полза от новопридобитото познание, че ананасовото масло е всъщност бутират на етиловия окис? Има ли някакъв смисъл да се опитва да запамети рецептата за нощен крем с розово масло (един фунт бадемово масло, един фунт розова вода, половин драм розово масло, една унция спермацет и бял восък)? Чуди се какви ли са тези хора, които могат да пишат за сперма и да мислят само за китове.
— Боже мили — стряска се тя, защото се е унесла и книгата се е хлъзнала между коленете й. — Събуди се!
Двайсет
— Е, как беше морето? — пита лейди Бриджлоу, поставяйки безшумно чашата с чай обратно върху чинийката. — Тази година реших да не ходя — няма курорт, който да не е превзет от простолюдието. Ах, благодаря ти, Роуз.
Роуз, новата прислужница на Ракъмови, налива още чай в чашата на лейди Бриджлоу — струята тече право, макар и отвисоко. Ръката на Роуз не трепва, докато стиска дръжката на тежкия чайник, червендалестата й, месеста китка се откроява на фона на белия маншет, около нея се носи лек лъх на дезинфектант — това се нрави на лейди Бриджлоу.
Септемврийският следобед е слънчев, но хладен. Изминали са няколко седмици, откакто Уилям прибра от Фолкстън жена си — значително по-слаба и с по-странно поведение, отколкото когато замина. В настоящия момент тя се крие на горния етаж, и е заявила категорично, че „не приема“.
Ако трябва да бъдем честни, не само Агнес Ракъм се чувства зле напоследък; тази година пролетта дойде неестествено рано, но и още от края на август времето застудя, сякаш природата се опитва да компенсира незаслужената щедрост, която е проявила към хората. През повечето дни яркото утринно слънце избледнява, и по обяд навън вече е мрачно, а хладният вятър подсказва какво може да се очаква занапред. Листата се сипят като порой от дърветата, нощите стават все по-дълги, из цяла Англия художниците-пейзажисти се оттеглят отвратени от забулената в мъгли провинция. Търговските партньори на Уилям, които притежават и овощни градини, са принудени да обявят преждевременно прибиране на реколтата, защото плодовете едва се крепят на клоните, късат се и падат направо в ръцете на берачите — и отложи ли се брането дори само с час, те вече са изпопадали и се търкалят, натъртени и загниващи, по земята. Слава Богу, лавандулата вече е прибрана. Шугър бе разочарована, че не можа да присъства на брането, но човек не може да организира всичко, като същевременно трябва да се справя и със задълженията си по време на сезона, и с проблематичната си съпруга. Огньовете, на които се изгарят изкоренените петгодишни растения, се кладат през октомври — Уилям ще я заведе да ги гледа, това вече й е обещал.