Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
летвата — сблъсъкът вече не бе между банди съперници, а между съперничещи си религии.
— Мътните да го вземат! — възкликнах. — С какво мога да ви помогна?
Те пак се изсмяха, този път искрено.
— Ние сме дошли да помогнем на теб, братко Лин — каза Абдула.
— Да помогнете на мен? Те пак се разсмяха.
— Абдула, какво става?
— Дават награда за главата ти, Лин.
— Предложението е ограничено във времето — обади се Команчи. — Важи само сега, за
двайсет и четири часа.
— От кога до кога?
— От днес в полунощ до утре в полунощ — поясни Шах.
— За колко?
— Един лакх — отвърна Рави. — Сто хиляди рупии, пич. Това те прави единствения от
нас, който си знае пазарната стойност.
По онова време това се равняваше на около шест хиляди долара: в Америка стигаха да
си купиш пикап, а в южната зона на Бомбай — да примамиш всеки наемен убиец.
Сетих се за неколцина мои познати, един-двама от тях дори ми бяха приятели, които с
радост биха ме убили и за нищо, ако им скимнеше, просто защото обичат да трепят хора.
— Пичове, благодаря — казах.
— Какво смяташ да правиш? — попита ме Абдула.
— Трябва да стоя по-далеч от Карла — отвърнах. — Не ми се иска да попадна под
кръстосан огън и да пострада.
— Мъдро. Трябва ли ти нещо от вкъщи?
Трябва ли ми нещо, когато ловът за мен е открит и се готвят да ме пречукат?
Работех на улицата. Бях готов винаги. Имах здрави обуща, здрави джинси, чиста тениска, елек с вътрешни джобове, който ми носеше късмет, американски пари, индийски пари, два
ножа отзад на кръста и мотор, който никога не ме предаваше.
Нямах пистолет, но знаех откъде да намеря.
— Не, докато изтече обявеното време, ще се оправя. Очертава се интересна нощ.
Благодаря за предупреждението. Ще се видим след двайсет и четири часа. Аллах хафиз.
Изправих подпрения си на страничната стойка мотор и се приготвих да го запаля.
— Я задръж! — подвикна Тони Дългия.
— Къде тръгна бе? — попита Рави.
— Знам едно място — отвърнах.
— Едно място? — намръщи се Абдула.
— Едно място — отвърнах. — Аллах хафиз.
— Я задръж! — пак подвикна Тони Дългия.
— Какво място? — попита Рави.
— Има едно място, където всеки знае откъде се влиза, а откъде се излиза — само аз
знам.
— Това пък какво е, ебати? — попита Команчи.
— Ще взема един пистолет, плодове и няколко бири и ще се скрия там за едно
денонощие. Хайде, ще се видим по-нататък. Ще се оправя.
— Няма да стане — поклати глава Рави.
— Санджай ни е забранил да ти помагаме — каза Абдула, — но в такива моменти на
криза, когато е убит член на Съвета като Фар-дин, много младежи извън Компанията
кръстосват улиците заедно с нейни членове и патрулират с нас по цялата южна граница.
Команчи ни подкрепи, а той се оттегли от Компанията.
— Прав си, по дяволите — подкрепи го Рави.
— Нищо не ти пречи да се движиш с нас, докато патрулираме — продължи Абдула. —
Нищо не ти пречи и да почиваш с нас през следващите двайсет и четири часа в знак на
подкрепа към Компанията на Санджай.
— И ако решиш да го правиш…
— … не можем да ти попречим — довърши Рави.
— Тъй че ела, Лин, и обикаляй с нас през следващите двайсет и четири часа по
границата на южен Бомбай. — Абдула ме стисна за рамото. — И ни засвидетелствай своята
защита сега, когато Компанията е под прицел.
Беше хубаво предложение и паметно, но не смятах за редно да го приема.
— Ами ако куршум, предназначен за мен, уцели някого от вас? После как ще се
чувствам?
— А ако ти поемеш куршум и спасиш някого от нас? — отвърна ми Абдула, палейки своя
мотор. — Тогава как ще се чувстваш?
Останалите също запалиха и поехме заедно, а когато моторите загряха, подкарахме
бавно по улиците и булевардите — двама пред мен, трима зад мен.
Мъжете изключват за разни неща. Мъжете са тласкани от дълга и изключват всичко, изпречило се между тях и техния дълг.
За главата ми отново бяха определили награда: нямах представа кои, но изключих това
от съзнанието си и мислех само за оцеляване- Може би фактът, че вече бе обявявана награда
за мен от родното ми правителство, ми помагаше да изключа и да патрулирам заедно с
Абдула и останалите срещу изненадващи нападения на убийците „Скорпиони".