Сянката на планината

всеки час; играеше елегантно и умело, сякаш изпаднал в транс. Действаше уверено. Когато

губеше, пускаше някоя шега или цитираше някоя песен, а от победите не се възгордяваше.

— Мислех да създам група за взаимопомощ за хора като мен, които не могат да спрат да

мамят, нещо като Анонимните алкохолици — „Анонимни измамници на карти", ама

мъчното е, че няма как да имаш вяра на никого. Не и когато работата опира до карти. Нали

ме разбирате?

— Стига пък и ти, Близнак. Циникът е човек, сърдит на собствената си душа, а ти не си

циник.

Той присви замислено очи.

— Обичам те, друже — рече усмихнато.

— И аз те обичам, братко. А пък и ти успя! Отведнъж спря да мамиш на карти, играеш

честно и по-добре от всякога.

— Бая трябваше да се понапрегна, да знаеш. — Той потръпна. — Първо се насочих към

книгите. Залових се здравата за Кийтс и се унесох в скърби, после ме изби на Керуак и

тотално изперках, бях като пияно шимпанзе и ръсех каквото разбълниканият ми ум пръкне.

Препънах се във Фитцджералд, едва издрапах от Хемингуей, превърнах се в Деронда на

Джордж Елиът, Вирджиния Улф ме дрогира, с Джуна Барне се чалнах, а с Лоурънс Даръл

направо изпаднах в умопомрачение, но после пак минах на филми и три дни с Хъмфри

Богарт ме оправиха.

— Бива си я групата ти за взаимопомощ, Близнак.

— Да. Нищо не може да се мери с компанията на писатели и актьори, когато си се

изчерпал напълно.

— Така е. Радвам се, че ти е помогнало.

Той ме погледна и малко отдръпна завесата на сдържаността си.

— Гледката е красива от другата страна на чертата, Лин. Не мислех, че някога ще го

кажа, но ми е почти хубаво, като не мамя.

— Така те искам!

— Мислиш ли? Понякога да си честен е мъчна работа, нали ме Разбираш?

— Много ясно — засмях се. — Дръж се. Страхотно изглеждаш. Изобилният късмет и

оскъдната слънчева светлина много добре ти понасят, шампионе на карти. Как се разбирате

със Скорпиона?

— Ами аз…

— Толкова ли е зле?

— Той прекалява с усамотението, Лин. Почти през цялото време си стои сам-самичък в

президентския апартамент. Не ме пуска вътре.

— Не те пуска?!

— Никого не пуска освен персонала. Повечето пъти се храни там. Ако се беше затворил

с някое прелестно женствено създание, щях да вися пред вратата да пазя. Ама няма такова

нещо, приятел, а преди със Скорпиона никога не сме се делили!

— Може би просто има нужда от пауза.

— Всичко споделяхме, всеки залък, даже фъстъците в пакетчето ги брояхме и деляхме

по равно. Карахме се постоянно за всичко, но нищо не хапвахме един без друг. А сега не сме

делили трапеза, тъй да се каже, вече три дни! Тревожа се за него, Лин.

— Близнак, той мислил ли е да напусне Бомбай?

— И да е мислил, не го е споделял с мен. Защо?

— Богатството го изнервя. Трябва да се премести, а сигурно няма да го направи, ако ти

не го подтикнеш.

— Къде да се мести?

— Там, където живеят милионери. Те гледат да не се делят един от друг и умеят да се

грижат за себе си. Така нищо няма да го застрашава, а и на теб ще ти е по-спокойно.

— Трудно ми е и с един милионер да живея! А цял квартал, пълен с тях — няма да го

понеса.

— Тогава го заведи в Нова Зеландия. Купете си ферма край гората.

— В Нова Зеландия?

— Чудна страна, чудни хора. Страхотно място да изчезнеш.

— Страшно се тревожа, Лин! Вчера даже изгубих партия, която ми беше в кърпа

вързана, да знаеш!

— Ти вчера изигра към триста игри.

— Да, ама се боя, че ще си загубя майсторлъка! Толкова безпомощен се чувствам заради

това, че не мога да му помогна, а пък аз го обичам, приятелю!

Трябваше да си замълча. Нямаше как да знам до какво щеше да доведе моето

предложение за Зодиакалните Джорджовци. Ако имах три желания, едното щеше да е да

знам кога да млъкна.

— Може би просто трябва да го измъкнеш навън, знам ли. Изведи го на разходка край

хотела. Ще е съвсем като едно време, само че с бодигардове. Може това да го отрезви.

— Идеята не е лоша — рече замислено Близнака. — Мога да го залъжа някак да дойде.

— Или да го поканиш да дойде.

— Не, ще ми се наложи да го залъжа — рече той. — И в пустинята да сме, пак ще ми се

наложи да го залъжа да пие вода, защото ще си въобразява, че ЦРУ му я е подхвърлило там.