Сянката на планината

— Нямаш право да ми се сърдиш, Карла. Конканън е свързан с Ранджит и Лиса. Нищо

относно него не бива да остава в тайна.

— Защо не спрем дотук, преди да се оскърбим и да съжаляваме после? Ще държа връзка

с теб. Ще ти пъхна бележка под вратата, ако ми стане тежко.

Тя затвори и заключи всички ключалки.

Прибрах се, но само минута по-късно на вратата ми почука Абдула и прекъсна

сърдитото ми сноване из стаята. Каза ми да се приготвя и да сляза при него на улицата.

Беше паркирал до моя мотор заедно с Команчи и още трима от Компанията, всичките на

мотоциклети. Запалих и последвах Абдула и другите на юг към фонтана „Флора". Там

спряхме на едно кръстовище да дадем път на водна цистерна, която се влачеше тромаво като

слон.

— Не те ли интересува къде отиваме? — попита ме Абдула.

— Не. Просто съм щастлив да карам с теб, човече.

Той се усмихна и ни поведе през Колаба към Сасун док, край входа на Военноморската

база. Паркирахме пред широк тъмен портал, затворен за през нощта. Абдула прати едно

хлапе за чай. Мъжете се наместиха на мотоциклетите — всеки наблюдаваше улицата в

различна посока.

— Убиха Фардин — съобщи Абдула.

— Инна лиллахи уа инна илайхи раджи 'ун — изрекох спокойно. От Бога идваме и при

Бог се завръщаме. Но бях втрещен и ме болеше.

— Субханаху Уа Та'алла — отвърна Абдула. Аллах да опрости всички лоши дела на

завръщащата се душа и да приеме добрите.

— Амин — откликнах.

Фардин бе толкова мил и внимателен и толкова справедлив арбитър в чуждите спорове, че го знаехме като Политика. Беше храбър боец и верен приятел. Всички освен Фардин

имаха поне по един враг сред братството в Компанията на Санджай. Фардин бе

единственият, когото обичахме всички.

Ако „Скорпионите" бяха убили Фардин да отмъстят за опожарената къща, бяха избрали

тъкмо онзи от хората на Санджай, чиято смърт прониза всяко сърце с отровно жило.

— „Скорпионите" ли? — попитах.

Придружителите на Абдула — Команчи, Шах, Рави и Тони Дългия, задъхано се изсмяха, горчив смях.

— Хванаха го между фонтана „Флора" и базар „Чор" — Шах изтри с длан сълза на

гняв. — Натам се беше запътил, но така и не стигна. Намерихме мотора му в „Байкулла"[91],

паркиран край пътя.

— Завели са го някъде — продължи Тони Дългия. — Вързали са го, мъчили са го, татуирали на гърдите му очертанията на скорпион, тяхната мама, и са го ръгали с нож. Не е

далеч от ума, че са те.

Тони Дългия — който също като другия Тони в Компанията, Тони Малкия, бе получил

прякора заради ръста си, та по това да ги различават — се изплю в краката си и изригна

проклятие. Татуировката бе жестока гавра. Фардин бе мюсюлманин и спазваше традицията

сред някои мюсюлмани да не изрисуват телата си. Белязването на тялото му смъкваше