Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Това е жесток удар! — заяви Ришельо. — Ти вече не си пер на Франция, а това е унизително.

Херцогът се извърна с лице към чичо си, сякаш едва сега идваше на себе си и възвръщаше способността си да мисли.

— Та кой би могъл да очаква, че Съдът ще нанесе такъв жесток удар на любимеца на краля и на фаворитката? Тези хора ще бъдат унищожени.

Херцогът седна с ръце на пламналите си бузи.

— Всъщност — каза старият маршал, забивайки отново нож в раната, — щом Съдът ти отнема званието пер заради назначаването ти за командващ кралската кавалерия, той ще те обяви за виновен и ще те осъди на разстрел в деня, когато бъдеш назначен за министър. Тези хора те ненавиждат, Д’Егийон. Пази се от тях!

Херцогът изтърпя тази ужасна подигравка с твърдостта на герой. Нещастието пречистваше и извисяваше душата му.

— А като не си вече пер — продължи Ришельо, — ти няма да си изложен на омразата на облечените в тоги… Оттегли се за няколко години, остани в сянка. При това забравата — твоето спасение, ще дойде независимо от желанието ти. Без званието пер ти ще стигнеш по-трудно до министерското място, но и ще си спестиш куп неприятности… Ако пък имаш желание да се бориш, имаш госпожа Дю Бари. Тя те обича, а това е една солидна опора.

Херцог Д’Егийон стана.

— Имате право, чичо — каза той спокойно. — В последните ви съвети към мен личи вашата мъдрост. Госпожа Дю Бари, на която ме представихте и на която казахте толкова хубави неща за мен, при това с такъв плам, че всички в Люсиен могат да ги потвърдят, ще ме защити. Слава Богу, тя ме обича, смела е, а и упражнява силно влияние върху Негово величество. Благодаря ви за съвета, чичо. Оттеглям се при нея като в спасително пристанище. Бургиньон, конете ми! Към Люсиен!