Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Аз съм ваш слуга, господин Дьо Рафте. Ами свършихме работата.
— Напечатано ли е съобщението?
— В пет хиляди екземпляра засега. Първите копия вече препускат из града. Останалите съхнат.
— Какво нещастие, скъпи ми господин Флажо! Какво нещастие за семейството на клетия маршал!
За да избегне отговора и по-точно лъжата, господин Флажо извади голяма сребърна кутия, от която бавно си взе щипка испански тютюн.
— А какво ще правим след това? — попита Рафте.
— Следва обичайната процедура, скъпи господин Рафте. Господата ще се качат в очакващата ги пред печатницата карета и ще отидат да уведомят лично херцог Д’Егийон каква е присъдата му. За щастие, извинете, исках да кажа за нещастие, той се намира в парижкото си жилище и ще могат да му съобщят всичко лично.
Рафте се обърна рязко, взе от едно бюро голяма папка с документи и я подаде на господин Флажо с думите:
— Ето документите, за които ви бях говорил, господине! — каза той. — Маршалът има голямо доверие във вашите способности и ви поверява това дело, от което сигурно ще имате полза. Благодаря ви за добрите вести!
И Рафте побутна лекичко, но с известна припряност господин Флажо към преддверието. Прокурорът си отиде, очарован от тежестта на папката. После секретарят веднага освободи господаря си от затвора му:
— Бързо, монсеньор! Качвайте се в каретата! Нямате време за губене, ако желаете да присъствате на представлението. Направете така, че вашите коне да препускат по-бързо от конете на длъжностните лица.
97.
В тази глава става ясно, че пътят към министерството не е осеян с рози
Конете на господин Дьо Ришельо се оказаха по-бързи от тези на господа длъжностните лица и маршалът влезе пръв в двора на резиденцията на Д’Егийон.
Херцогът вече не очакваше, че чичо му ще дойде, и се приготвяше да се завърне в Люсиен, за да съобщи на госпожа Дю Бари, че врагът бе свалил маската си. Вратарят обаче извести за пристигането на маршала и разтърси обезкуражената душа на господаря си.
— Чичо — започна атаката си Д’Егийон, — възможно ли е вие, най-прозорливият човек във Франция, да сте ме преценили толкова зле, че да повярвате, че аз ще проявя себелюбие в нашите взаимоотношения?
Отстъплението беше невъзможно и Ришельо трябваше да реагира.
— Какво говориш! — възрази той.
— О! Стига хитри увъртания, господин маршал! Та вие ме отбягвате, а аз имам нужда от вас.
— Честна дума, не те разбирам.
— В такъв случай ще обясня. Кралят не пожела да ви назначи за министър, а аз приех да командвам леката кавалерия. Вие предполагате, че съм ви предал и изоставил.
Тук Ришельо наостри уши, но не само за да чуе думите на племенника си.
— Скъпи мой, аз не оспорвам нищо… Извиках те, за да се бориш заедно с мен. Ти си по-млад, следователно — по-силен, ти успяваш, а аз губя. Всичко това е в реда на нещата и, Бога ми, наистина не разбирам защо имаш скрупули…
— Чичо, наистина…
— Ти си дете, херцог. Положението ти е великолепно — пер на Франция, херцог, командващ леката кавалерия… след шест седмици ще станеш и министър. Та ти трябва да стоиш по-високо от всяка дребнавост. Успехът оправдава подобно поведение, детето ми. Но чувам шум от карета.
— Чичо, не прекъсвайте мисълта си, умолявам ви. Разговорът с вас ме интересува повече от всичко друго. И аз обичам басните.
— Е, добре, драги мой. Просто искам да ти кажа, че никога, докато преуспяваш, няма да се сблъскаш с упреци и няма защо да се страхуваш от омразата на завистниците, но ако нещата тръгнат на зле… о, по дяволите, пази се, внимавай — вълкът напада точно в този момент… Ах, ето че, както ти казах, дочувам шум от чакалнята ти — сигурно идват да ти предложат министерството. Малката графиня добре се е потрудила за теб в спалнята.
Влезе вратарят.
— Пратеници от Съда — извести той с безпокойство.
— Я виж ти! — каза Ришельо.
— Пратеници от Съда ли? Тук? Какво искат от мен? — възкликна херцогът, когото усмивката на чичо му съвсем не успокои.
Господин Д’Егийон пребледня и стана, за да посрещне лично на вратата на салона двете длъжностни лица от Съда.
— С господин херцога Д’Егийон ли имаме честта да говорим? — запита един от служителите.
— Да, господа. Аз съм херцог Д’Егийон.
Пратеникът отвърна с дълбок поклон и веднага извади от пояса си официален документ, който прочете високо и ясно. Това бе решението на Кралския съд, в което подробно, обстоятелствено и изчерпателно се обясняваше колко виновен е херцог Д’Егийон, колко сериозни са подозренията към него, колко опетнена е дори неговата чест. Лишаваха господин Д’Егийон от правото му да изпълнява функциите си на пер на кралството.