Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Чуха се бурни възгласи. Рия вдигна кокалестите си длани и мърморенето мигновено секна. Бавно се обърна и ги огледа, все още с вдигнати ръце.
— Дойдоха странници и вие ги приветствахте с добре дошли — изкрещя тя със скърцащия си глас. — Приветствахте ги и им дадохте хляб, а те ви отвърнаха с кръв. Със смъртта на онези, които обичахте и от които зависехте. Отровиха ви Жътвата и само боговете знаят какви още проклятия са ви навлекли.
Сега мърморенето беше по-силно. Тя се беше докоснала до най-дълбоките им страхове — че злото от тази година ще се разпръсне, че дори ще се разпространи върху новите стада, които толкова дълго и с такава надежда бяха чакали да се появят във Външната арка.
— Но те си тръгнаха и едва ли ще се върнат — продължи Рия. — Може тъй да е по-добре — защо да цапаме земите си с чужда кръв? Но има нещо друго… един от нашите… една жена предаде града си и собствения си народ.
Гласът й се сниши до дрезгав шепот; слушателите й пристъпиха напред да я чуят. Рия тласна напред бледата, повяхнала жена в мръсна черна дреха и прошепна нещо в ухото й… но всички чуха думите й.
— Ела, скъпа. Разкажи им това, което каза на мен.
С мъртъв, унесен глас Кордилия промълви:
— Тя каза, че няма да се отдаде на кмета. Не бил достатъчно добър за такава като нея. След това избра Уил Диърборн. Цената за тялото й беше високопоставено място в двора на Гилеад като негова съпруга… и убийството на Харт Торин. Диърборн й плати. Силно я желаеше и с удоволствие плати цената. Приятелите му помагаха; те също са могли да се възползват от нея, доколкото знам. Канцлерът Раймър сигурно им е застанал на пътя. Или просто са го видели и са поискали да приключат и с него.
— Мръсници! — изкрещя Пети. — Гнусни малки змийчета!
— Сега им кажи какво трябва да се направи, за да не разнесем проклятието върху новия сезон, скъпа — напомни й тихо Рия.
Кордилия Делгадо вдигна глава и погледна към мъжете. Пое си дъх, вдишвайки киселия, натрапчив аромат на ябъл кова ракия.
— Хванете я! Казвам го с любов и жал, така е!
Тишина. Всички смаяно я наблюдаваха.
— Боядисайте й ръцете!
Звярът на стената ги съзерцаваше със стъкления си поглед.
— Чарю трий — прошепна Кордилия.
Съгласието им не беше вик, а прозвуча като повей на есенен вятър през оголените клони на дърветата.
3
Шийми тича след лошия ловец и Сюзан-сай, докато умората го повали — дробовете му горяха и болката в хълбока му се беше превърнала в нажежен шиш. Просна се по лице върху тревата, притиснал с ръка дясната си страна и смръщен от болка.
Лежа там известно време, заровил лице в ароматната трева — осъзнаваше, че те се отдалечават все повече и повече, но знаеше също, че няма да има полза да се надигне и да тича отново, докато болката не отшуми напълно. Остана на мястото си, вдигнал глава и втренчен в следата, оставена от Сюзан-сай и лошия ловец. Тъкмо беше готов да се изправи на крака, когато Капричозо го ухапа.
— Дяволите да те вземат! — изпищя Шийми и скочи на крака. Няма нищо по-вълшебно от едно ухапване отзад, както би отбелязал някой с по-философски настроен ум; то веднага заличава всички проблеми, все едно колко тежки или ужасни са те.
— Защото направи, ти злобен стар смок? — Той усърдно разтриваше раната си и от очите му се стичаха сълзи.
Капричозо протегна врат, оголи зъби в сатанинската усмивка, която само мулетата и камилите умеят да изобразяват, и изпръхтя. Пръхтенето му прозвуча като смях.
Юздата на мулето все още се влачеше по земята. Шийми се протегна към нея и когато Капи наклони глава да го ухапе отново, момчето силно го удари между очите. Капи изсумтя и примигна.
— Сам си го предизвика, приятел! — каза младежът. — Цяла седмица ще трябва да ям на колене, така си е! Няма да мога да приседна даже на пухена възглавничка! — Омота юздата около юмрука си и се покатери на гърба на мулето. Капи не се опита да го събори, но Шийми потръпна от болка. Все пак беше имал късмет, реши той. Задникът го болеше, но поне нямаше да му се наложи да ходи пеша…
— Мърдай, глупчо! — извика. — Побързай! Тичай колкото ти държат краката!
4
Следата водеше към голямото старо имение на брега на океана. Шийми слезе от гърба на мулето, щом мина през арката на Сийфронт, като се чудеше какво да прави. Че бяха дошли тук, нямаше ни най-малко съмнение — конете на Сюзан и на лошия ловец бяха вързани един до друг в двора.