Острието на Тишал

3.

Т’Пас се връща заедно с Орбек; подлизурковците му се влачат отзад, разритват затворниците от пътя си, изобщо се държат като абсолютни задници. Кръгът от мъже, които т’Пас е събрала около мен, за да удържат тълпата, се разстъпва встрани, за да я пропусне.

— Както ме помоли — казва тя, кимвайки към Орбек.

— Чудничко. — Посочвам с жест заобиколилите ме каинисти. — Сега кажи на кучетата си да се оттеглят.

— Каин — казва тя с преувеличена търпеливост, — почти всеки затворник в Ямата го чака екзекуция по обвинение в каинизъм. Фалшиво обвинение. Не си особено популярен тук, както може би смяташ. Моите кучета, както ги наричаш, са единственото, което стои между теб и грозната смърт.

— Нищо не може да застане между който и да е от нас и грозната смърт — напомням ѝ аз. — Сега се разкарай оттук и вземи кутретата със себе си.

С ледено изражение тя махва на каинистите, които неохотно се отдръпват на няколко крачки. Останалите затворници започват да се тълпят наоколо, чуват се викове: „Първите, наведете се!“, и други подобни, защото хората отзад искат да видят какво става. Докато стои пред мен, скръстил на гърдите си горилоподобните си ръце, Орбек изпраща своите подлизурковци да разчистят пространството около нас.

Скоро нещата се уталожват; всички само наблюдават. Групата Змии са застанали до извора, стъпили върху каменния праг, който огражда Ямата, гледат ни и се хилят.

— Искал си да ми кажеш нещо? — ръмжи Орбек. В речта му се долавя бодекенски акцент, което обяснява поведението му. Може дори да е от Черните ножове. Как може да съм такъв късметлия?

— Не — отвръщам му аз. — Просто исках да те видя отблизо. Мутрата ти изглежда достатъчно тъпа, за да си от Меките пишки.

Той прави две широки крачки и се надвесва над мен; бойните му нокти щръкват от свитите юмруци.

— Аз съм Черен нож. Мъртвият ми баща беше Черен нож преди, когато земята още обичаше Черните ножове — ръмжи той.

Я виж ти? Честит ми рожден ден.

Поглеждам го в пламтящите очи и се ухилвам.

— Знаеш ли какво, евнух такъв: ако ме занесеш до чистата вода, няма да те нараня.

— Мен ли да нараниш, малко човече? — Той вдига бойния си нокът до единия бивник, за да мога да видя колко е остър. — Ти?

— Хей, Делиан — изричам на висок глас, за да ме чуят всички в Ямата, — може да не си чувал за това: в един от диалектите на бодекенските огрило думата за нож е същата като думата за боен нокът — който е, нали се сещаш, евфемизъм за пенис. Кланът на Черните ножове живееше в Пустошта — докато преди няколко години не реших да се позабавлявам с тях. Когато приключих, всички останали кланове започнаха да ги наричат Счупените ножове — Меките пишки. Затова повечето от тях напуснаха Бодекен и дойдоха в градовете. Просто не могат да го вдигат.

— Хари — ъъъ, Каин — казва той, като се надига неуверено, сякаш се чуди дали да не застане между мен и Орбек. — Може би не искаш да го правиш точно сега…

— Какво, заради тоя развейпишльо тука?