Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Хайде, омразата вдъхва живот! На работа!
Жак Колен нае файтон и отиде веднага на кея Малаке в малката стая, където бе живял и която не бе свързана с апартамента на Люсиен. Извънредно учуден, че го вижда, вратарят пожела да му разкаже какво се е случило.
— Знам всичко — отговори абатът. — Злепоставиха ме въпреки светостта на званието ми, обаче благодарение на намесата на испанския посланик бях освободен.
Той се качи бързо в стаята си и взе от обложката на молитвеника си едно писмо, адресирано от Люсиен до госпожа дьо Серизи по времето, когато тя го бе видяла в театъра Де-з-Италиен заедно с Естер и той бе изпаднал в немилост пред нея.
Лекарят
В отчаянието си Люсиен се бе отказал да изпрати писмото, смятайки, че завинаги се е погубил; но Жак Колен бе прочел този шедьовър и тъй като всичко, писано от Люсиен, бе свято за него, бе прибрал писмото в молитвеника си заради поетичните изображения на тази суетна любов. Когато господин дьо Гранвил му бе заговорил за състоянието, в което бе изпаднала госпожа дьо Серизи, този толкова проницателен човек бе помислил с основание, че отчаянието и лудостта на светската дама навярно идват от скарването между нея и Люсиен. Той познаваше жените, както съдиите познават престъпниците, отгатваше и най-съкровените движения на сърцето им, затова веднага помисли, че графинята сигурно ще припише смъртта на Люсиен отчасти на своята суровост, за която сигурно горчиво се разкайваше. Очевидно човек, върху когото се излива нейната любов, не би напуснал живота. Увереността, че въпреки строгостта й той е продължавал да я обича, можеше да й възвърне разума.
Трябва да се признае, че Жак Колен бе не само забележителен предводител на каторжниците, но и не по-малко забележителен лечител на човешката душа. Пристигането на този човек в двореца дьо Серизи донесе срам и надежда. Много хора, графът и лекарите, бяха събрани в салончето пред спалнята на графинята; но за да избегне всякакво петно върху честта на граф дьо Серизи, граф дьо Бован отпрати всички вън и остана сам с приятеля си. И без това присъствието на тази мрачна и зловеща личност бе чувствителен удар за подпредседателя на Държавния съвет.
Жак Колен бе сменил облеклото си. Той бе облякъл панталони и редингот от черно сукно и походката му, погледите му, движенията му — всичко бе напълно прилично. Той поздрави двамата държавници и запита може ли да влезе в спалнята на графинята.
— Тя ви чака с нетърпение — каза господин дьо Бован.
— С нетърпение ли?… Тогава тя е спасена — каза този страхотен магьосник.
Наистина след половинчасов разговор Жак Колен отвори вратата и каза:
— Влезте, господин графе, вие нямате вече причини за опасения.
Графинята държеше писмото до гърдите си; тя бе спокойна и сякаш се бе примирила със себе си. При тази гледка графът направи неволно движение на щастлив човек.
„Ето ги, значи, хората, които решават нашите съдбини и съдбините на народите! — помисли Жак Колен и вдигна рамене, когато двамата приятели влязоха при него. — Една въздишка, издадена накриво от някаква си женска, им преобръща ума като ръкавица! Загубват си ума заради един поглед! Стига само една фуста да е сложена малко по-високо или по-ниско, и те хукват в отчаяние през цял Париж. Прищевките на някаква жена се отразяват върху цялата държава! О! Колко много сила придобива мъжът, когато като мене се е освободил от тази детска тирания, от разстроената от страстта почтеност, от невинните злословия, от първобитните хитрини! Жената с присъщата й изобретателност на палач, със способността й да измъчва е и ще си остане завинаги гибел за мъжа. Главен прокурор, министър, всички са заслепени, всички усукват нещата заради едни писма, писани от херцогиня и от момиченца, или заради разсъдъка на една жена, която ще бъде по-луда, когато е с ума си, отколкото без него. — Той започна да се усмихва с чувство на превъзходство. — А освен това — каза си той — ми вярват, вслушват се в моите разкрития и ще ме оставят там, където съм. Аз винаги ще властвувам над това общество, което ми се подчинява от двадесет и пет години…“
Жак Колен бе приложил същата върховна власт, с която някога бе въздействувал над нещастната Естер; както видяхме вече толкова пъти, той притежаваше словото, погледа и държането, които обуздават тълпите, и бе представил Люсиен като човек, отнесъл образа на графинята със себе си.
— Никоя жена не устоява на мисълта, че само нея са любили.