Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Три знатни фамилии са в ръцете ми. Не мислете, че искам да ги изнудвам… Изнудвачеството е едно от най-подлите убийства. За мен това престъпление е по-злодейско и от убийството. Убиецът се нуждае от кръвожадна смелост. Аз се подписвам под думите си; защото писмата, които ми дават сигурност, ми позволяват да ви говоря така и в този момент ме поставят наравно с вас, мен — престъпника, и вас — съдника; те са на ваше разположение…
Вашият прислужник може да отиде да ги вземе от ваше име, те ще му бъдат предадени… Не искам нищо за тях, не ги продавам! Уви! Господин главен прокурор, когато ги сложих настрана, аз не мислех за себе си, а за опасността, в която един ден би могъл да попадне Люсиен! Ако не приемете предложението ми, аз притежавам повече смелост и съм изпълнен с по-голямо отвращение от живота, отколкото е нужно, за да си пръсна черепа и да ви отърва от себе си… С един паспорт мога да отида в Америка и да живея в самота; имам всички условия, които превръщат човека в дивак… Такива мисли ме вълнуваха тази нощ. Секретарят ви навярно ви е предал онова, което го замолих да ви каже… Като видях какви предпазни мерки вземате, за да спасите паметта на Люсиен от всякакво безчестие, аз ви дадох един жалък дар — моя живот! Не можех вече да издържам, този живот ми се виждаше невъзможен без светлината, която го озаряваше, без радостта, която го въодушевяваше, без целта, която го осмисляше — преуспяването на младия поет, източник на топлина за моя живот, и тогава пожелах да ви дам трите пакета писма…
Господин дьо Гранвил наведе глава.
Абдикирането продължава
— Като слязох на двора, намерих виновниците за престъплението, извършено в Нантер, и моя млад другар по вериги — под угрозата на гилотината заради неволното му участие в това престъпление — продължи Жак Колен. — Научих, че Биби-Люпен мами правосъдието, че един от неговите агенти е убиецът на семейство Крота; това не е ли, както казвате вие, дело на провидението?… Открих една възможност да направя добро, да приложа способностите си и жалките си познания в полза на обществото; да бъда полезен, а не вреден, и се осмелих да разчитам на вашия ум и добро сърце.
Изражението на доброта, наивност и естественост у този човек, който се изповядваше без язвителност и без философията на пророка, превръщаща дотогава словото му в нещо страшно, неволно ви караха да вярвате в преображението му. Той вече не бе същият.
— Дотолкова вярвам във вас, че искам да се поставя изцяло на ваше разположение — продължи той със смирението на каещ се грешник. — Вие ме виждате застанал пред три пътя: самоубийството, Америка и улица Жерюзалем. Биби-Люпен е богат, той вече си е изпял песента; часовой е с две лица и ако ме оставите да действувам против него само една седмица, ще го пипна на местопрестъплението. Ако ми дадете мястото на този мошеник, ще направите най-голяма услуга на обществото. Аз нямам вече нужда от нищо. (Ще бъта честен.) Притежавам всички качества, необходими за тази длъжност. По-образован съм от Биби-Люпен, ходил съм на училище до първи гимназиален клас; няма да съм глупав като него, а когато пожелая, мога да имам и обноски. Нямам друг стремеж, освен да бъда въплъщение на реда и потисничеството вместо на продажността. Никога няма да привличам хора в голямата армия на порока. Когато по време на война плените един вражески генерал, вие не го разстрелвате, нали така? Но му връщате сабята и му давате като затвор цял един град; аз съм генералът на каторжничеството и се предавам… Не Темида, а смъртта ме срази… Областта, в която желая да живея и да работя, е единствената, която ми допада, в нея ще проявя силите, които чувствувам в себе си… Решавайте…
И Жак Колен зачака послушно и смирено.
— Оставяте ли тези писма на мое разположение? — запита главният прокурор.
— Можете да изпратите да ги вземат, те ще бъдат дадени на лицето, което вие изпратите…