Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Биби-Люпен, който знаеше, че е в немилост пред горните сфери на съдебната власт, където подозираха, че е забогатял за сметка на престъпниците и на техните жертви, прие със задоволство да се представи в прокуратурата с такъв улов.
— Да отидем там — каза той, — приемам! Но понеже се предаваш, остави ме да те подредя, боя се от плесниците ти!
И той извади от джоба си белезниците.
Жак Колен протегна ръце и Биби-Люпен стегна пръстите му.
— Я гледай, ами като си толкова добро момче — продължи той, — я ми кажи, откъде излезе от „Консиержри“?
— Откъдето излезе и ти, през малката стълба.
— Значи, си показал някой нов фокус на стражата.
— Не, господин дьо Гранвил ме пусна под честна дума.
— Искаш да ме преметнеш ли?
— Ще видиш!… Може би на теб ще сложат белезниците.
Един стар познат
В същия миг Корантен казваше на главния прокурор:
— Добре, господине, мина точно един час, откакто нашият човек излезе, не се ли боите, че се е подиграл с вас?… Може би е вече на път за Испания, където няма да го намерим, защото Испания цяла е изтъкана от лъжи.
— Или аз не познавам хората, или той ще се върне; интересът му го кара да постъпи така; от мен той има повече да получава, отколкото да ми дава…
В тоя миг влезе Биби-Люпен.
— Господин графе — каза той, — имам за вас добри новини: Жак Колен, който беше избягал, е заловен.
— Ето как държите на думата си вие! — извика Жак Колен. — Запитайте вашия двуличен агент къде ме намери!
— Къде? — каза главният прокурор.
— На две крачки от прокуратурата, под свода — отговори Биби-Люпен.
— Освободете този човек от белезниците — каза строго господин дьо Гранвил на Биби-Люпен. — Да знаете, че докато не ви кажат да го арестувате, трябва да го оставите свободен… И излезте оттук!… Свикнали сте да властвувате, като че ли вие сте и полицията, и правосъдието.
И главният прокурор обърна гръб на началника на тайната полиция, който стана синьозелен, особено като усети погледа на Жак Колен, в който прочете провала си.
— Не съм излизал от кабинета си, чаках ви и вие сигурно не се съмнявате, че съм удържал думата си, както и вие удържахте на вашата — каза господин дьо Гранвил на Жак Колен.
— В първия момент се усъмних във вас, господине, и може би на мое място и вие бихте постъпили така; след като размислих обаче, видях, че съм бил несправедлив. Аз ви нося повече, отколкото вие ми давате; вие нямате интерес да ме измамите…
Прокурорът и Корантен се спогледаха. Този поглед, който не убягна от Тромп-ла-Мор, чието внимание бе насочено към господин дьо Гранвил, го накара да забележи дребното странно старче, седнало в едно кресло в ъгъла. Предупреден начаса от силния и бърз инстинкт, откриващ присъствието на врага, Жак Колен заразглежда този човек; още от пръв поглед той видя, че очите нямат възрастта, която целяха да покажат дрехите, и откри маскировката. Това бе реванш за Жак Колен — той го позна така бързо, както Корантен го бе познал у Пейрад.
Ние не сме били сами!… — каза Жак Колен на господин дьо Гранвил.
Не — съгласи се сухо главният прокурор.
И господинът е един от най-добрите ми познати… ако не се лъжа? — добави каторжникът.
Той пристъпи и позна Корантен, истинския и признат автор на Люсиеновото сгромолясване. Жак Колен, чието лице бе червено като керемида, стана за миг тъй блед, че почти побеля; цялата му кръв се стече в сърнето, дотолкова бе горещо и необуздано желанието му да скочи върху това опасно животно и да го смаже; но той потъпка това свое зверско желание, потисна го със силата, която го правеше толкова страшен. Придаде си любезен вид, прие тона на угодническа вежливост, с който бе свикнал, откакто играеше ролята на духовно лице от по-висок ранг, и се поклони пред дребния старец.
Господин Корантен — каза той, — на случайността ли дължа удоволствието да ви срещна, или имам щастието да бъда обект на вашето посещение в прокуратурата?
Учудването на главния прокурор достигна връхната си точка и той не можа да се въздържи да не се вгледа в тези двама души, застанали пред него. Движенията на Жак Колен и тонът, с който бяха произнесени горните думи, издаваха силна нервна възбуда и той любопитствуваше да разбере причините и. При това внезапно, граничещо с чудо разпознаване на личността му, Корантен скочи като змия, на която са настъпили опашката.