Величие и падение на куртизанките

— Добре! Ето какви са фактите. Онази нощ, като държах вкочанената ръка на младия мъртвец, аз обещах пред себе си да се откажа от безсмислената борба, която водя от двадесет години против цялото общество. След всичко, което ви казах за религиозните си убеждения, ясно ви е, че няма да седна да ви разправям разни попщини… Е, от двадесет години аз гледам обществото откъм опаката му страна, откъм подземията му и се уверих, че развитието на нещата се движи от някаква сила, която вие наричате провидение, аз — случайност, а моите другари — късмет. Всяка лоша постъпка е настигната от възмездие въпреки бързината, с която тя гледа да се измъкне от него. Ако ти върви в тоя занаят на борец, ако имаш кента и четиринадесет на ръка и право да играеш първи, свещта пада и картите изгарят или пък играчът получава апоплектичен удар!… Това е историята на Люсиен. Това момче, този ангел, не бе извършило и сенчица от престъпление; той се остави в ръцете на други, остави други да действуват за него! Щеше да се ожени за госпожица дьо Гранлийо и да получи титла маркиз, вече имаше състояние. И какво стана! Една проститутка се отравя, скрила парите от някаква рента, и в миг така трудно построената сграда се събаря. И кой ни нанася първия удар? Човек, отрупан с тайни безчестия, едно чудовище, което в света на интересите е извършило такива престъпления (виж „Банковата къща Нюсенжан“), че всяка пара от богатството му е обляна от сълзите на някое семейство, от един Нюсенжан, който в света на парите бе по законен път истински Жак Колен. Впрочем и вие познавате добре ликвидациите и обесническите хитрини на този човек. Моите окови ще сложат отпечатък на всичките ми дела, дори и на най-добродетелните. Когато живееш като топка между две ракети, едната от които се нарича „каторга“, а другата „полиция“, победата е равностойна на безкраен труд, където е невъзможно да бъдеш спокоен. В този момент се извършва погребението и на Жак Колен, господин дьо Гранвил, заедно с погребението на Люсиен, когото точно сега ръсят със светена вода, преди да го отнесат в Пер-Лашез. И на мен ми трябва място не за да живея, а за да умра… При днешното състояние на нещата вие, представителите на правосъдието, не пожелахте да се занимаете с гражданското и общественото положение на освободения каторжник. Законът може да е задоволен, но обществото не е и то си запазва недоверието, като прави всичко, за да си намери оправдание; то превръща освободения каторжник в нетърпимо същество; трябва да му върне всички права, а му забранява да живее в определена зона. То казва на този нещастник: „Не можеш да живееш в Париж — единственото място, където можеш да се скриеш, — нито в предградията му, на толкова и толкова километра!…“ После подлага освободения каторжник на надзора, на полицията. Смятате ли, че е възможно да се живее при такива условия? За да живееш, трябва да работиш, защото от каторга не се излиза с готова рента. Вие правите така, че каторжникът да има ясни отличителни белези, всеки да го разпознава, да бъде с ограничено местожителство, а после мислите, че гражданите ще му вярват, макар че обществото, правосъдието, обкръжаващият го свят нямат никакво доверие в него. Вие го осъждате на глад или на престъпен живот. Той не намира работа и неизбежно е принуден да започне пак стария си занаят, който го отвежда на ешафода. Ето защо, макар че исках да се откажа от борбата срещу закона, аз не намерих за себе си място под слънцето. Само едно ми допада: да стана служител на властта, която тежи над нас, и когато тази мисъл ме обзе, въпросната сила се прояви недвусмислено около мене.