Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— И как ще стане това?
Жак Колен четеше в сърцето на главния прокурор, затова продължи играта си.
— Вие ми обещахте смекчаване на смъртното наказание на Калви на двадесет години каторжна работа. О! Не ви го припомням, за да сключвам с вас някаква сделка — добави той бързо, като долови едно движение на главния прокурор, — животът му обаче трябва да бъде спасен по други съображения: момчето е невинно.
— Как мога да получа писмата? — запита главният прокурор. — Имам правото и задължението да зная дали сте наистина човекът, за когото се представяте. И това го искам без условия.
— Изпратете един доверен човек на кея Фльор. На стъпалата на едно железарско магазинче с надпис „Щитът на Ахил“ той ще види…
— Къщата с „Щита“?…
— Точно там се намира моят щит — отвърна Жак Колен с горчива усмивка. — Вашият човек ще види една стара жена, облечена, както ви казах, като търговка на зеленчуци, но богата търговка от халите, с рента и обици на ушите; той ще попита за госпожа дьо Сент-Естев. Да не забравите дьо… И ще й каже: „Идвам от името на господин главния прокурор по известен на вас въпрос…“ Веднага ще получите запечатани трите пакета с писмата…
— Всичките ли писма са вътре? — запита господин дьо Гранвил.
— Ама и вас си ви бива! Заслужили сте си мястото — каза Жак Колен с усмивка. — Виждам, че ме смятате способен да ви поизпитам и да ви дам чиста хартия… Вие не ме познавате! — добави той. — Доверявам ви се като син на баща.
— Ще ви заведат в „Конснержри“ — каза главният прокурор — и там ще изчакате решението за по-нататъшната си съдба.
Главният прокурор позвъни, прислужникът му влезе и той му каза:
— Замолете господин Гарньори да дойде, той е в кабинета си.
Освен четиридесет и осемте полицейски комисари, които бдят над Париж като четиридесет и осем провидения в умален вид (без да се смята тайната полиция) — а оттам идва и името четвърт око, което им дават на арго крадците, тъй като те са четири във всеки район, — има и двама комисари, прикрепени към полицията и в същото време към правосъдието за деликатни задачи: в много случаи те заместват следователите. Кабинетът на тези двама съдебни служители (защото полицейските комисари са служители в съда) се нарича бюро за пълномощия, защото в действителност всеки път биват изпращани някъде било за обиск, било за провеждане на арести. Тези служби изискват опитни хора, с проверени способности, напълно почтени и безусловно дискретни и намирането на такива хора е едно от чудесата, извършвани от провидението в полза на Париж. Описанието на Съдебната палата би било непълно, ако не споменем за тези, така да се каже, предпазни съдебни служители, които са най-силните помощници на Темида; защото Темида може да е загубила по силата на нещата някогашното си великолепие и старото си богатство, но трябва да се признае, че е спечелила по отношение на хората си. Особено в Париж съдебният механизъм се е усъвършенствувал прекрасно.
Господин дьо Гранвил бе изпратил секретаря си господин дьо Шаржбьоф на погребението на Люсиен; за такава задача той трябваше да го замести със сигурен човек; а господин Гарньори бе един от двамата комисари за пълномощия.
Погребението
— Господин главен прокурор — продължи Жак Колен, — дадох ви вече доказателство, че имам чувство за чест… Скоро ще стане единадесет часът… сега довършват опелото на Люсиен, той ще тръгне към гробищата… Вместо да ме изпращате в „Консиержри“, разрешете ми да придружа тялото на този младеж до Пер-Ла-шез; след това ще се върна и ще се предам в ръцете ви.
— Вървете — отговори господин дьо Гранвил с глас, в който трептяха нотки на доброта.
— Още една дума, господин главен прокурор. Парите на това момиче, любовницата на Люсиен, не са откраднати… В малкото свободни минути, които ми дадохте, успях да разговарям с някои хора… В тях съм сигурен, както вие сте сигурен в двамата комисари-пълномощници. Така парите от продадената рента на госпожица Естер Гобсек ще се намерят в стаята й, когато бъдат махнати печатите. Камериерката й ми съобщи че покойната страдала, както казват, от манията да крие нещата си, била недоверчива, та навярно е скрила банкнотите в леглото си. Нека претърсят леглото внимателно, да го разглобят, да разпорят дюшеците, сламеника и ще намерят парите…