Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Добре тогава — каза Корантен, — нали уважавате господин главния прокурор?
— Да — каза Жак Колен и се поклони почтително. — Във възторг съм от възвишения му характер, от твърдостта и благородството му и бих дал живота си той да бъде щастлив. Ето защо ще започна с това, че ще подобря състоянието на госпожа дьо Серизи, което е опасно за живота й.
Главният прокурор направи неволно движение на задоволство.
— Запитайте го тогава дали нямам генерално пълномощно да ви измъкна от позорното положение, в което се намирате, и да ви взема на работа при себе си.
— Така е — каза господин дьо Гранвил, наблюдавайки каторжника.
— Наистина ли? Значи, ще получа опрощение за миналото си и обещанието да заема мястото ви след вас, ако ви покажа какво умея?
— Между хора като нас не може да има недоразумения — продължи Корантен с благородство, на което никой не би могъл да устои.
— А цената на тази сделка е навярно предаването на трите пакета писма?… — запита Жак Колен.
— Не смятах, че е нужно да ви го казвам!…
Разочарование
— Драги господин Корантен — каза Тромп-ла-Мор с ирония, достойна за иронията, създала славата на Талма в ролята на Никомед, — благодаря ви, задължен съм ви за всичко, което научих за себе си, и за значението, което има за вас отнемането на оръжието ми… Никога няма да го забравя… Винаги ще бъда на услугите ви; няма да ви кажа като Робер Макер: „Да се целунем!…“, а направо ви целувам.
И той го сграбчи през кръста така стремително, че Корантен не успя да се защити от прегръдката му; притисна го като кукла до гърдите си, целуна го по двете бузи, вдигна го като перце, отвори вратата на кабинета и го остави вън, съвсем смазан от тази груба прегръдка.
— Сбогом, драги мой — каза той тихо на ухото му. — Нас ни делят три трупа, ние сме си премерили сабите, те са със същата закалка и същата дължина… Да се уважаваме един друг; аз обаче искам да бъда равен на вас, а не ваш подчинен… Вие сте в състояние да се въоръжите така, че ми се струвате прекалено опасен генерал за лейтенант като мене. Ще издълбаем пропаст помежду си. Горко ви, ако стъпите на моя терен… Вашето име е „Законност“ също както лакеите се наричат с името на господаря си; аз обаче искам името ми да е „Възмездие“; ние често ще се виждаме; нека и занапред да се отнасяме със същото достойнство и благоприличие, още повече, че ще си останем завинаги… жестоки каналии. Дадох ви пример с целувката си…
Корантен се показа глупак за първи път в живота си; той остави страшния си враг да раздруса ръката му…
— Щом е така — каза той, — мисля, че и двамата имаме интерес да си останем приятели.
— Така и двамата ще бъдем по-силни, всеки в своята област, по същевременно и по-опасни — добави Жак Колен тихо. — Ето защо ще ми позволите да ви поискам утре капаро по договора ни…
— Добре — отговори добродушно Корантен, — вие отнемате от ръцете ми делото си и го предавате на главния прокурор; ще станете причина той да напредне; не мога да не ви кажа; взели сте добро решение…
Биби-Люпен е премного известен, мина му вече времето. Ако го заместите, ще живеете в единственото обществено положение, което подхожда на човек като вас; очарован съм да ви видя на това място… Честна дума…
— Довиждане и до скоро — каза Жак Колен.
Като се обърна, Тромп-ла-Мор видя, че главният прокурор е седнал пред писалището си, обхванал глава с ръце.
— Кажете, можете ли да спасите графиня дьо Серизи от лудостта? — запита господин дьо Гранвил.
— За пет минути — отговори Жак Колен.
— И можете да ми върнете всичките писма на тези дами?
— Прочетохте ли ги и трите?…
— Да — отговори бързо главният прокурор, — срам ме е заради онези, които са ги писали…
— Сега сме сами: заключете вратата и да преговаряме — каза Жак Колен.
— Позволете… Правосъдието трябва преди всичко да си върши работата, а господин Камюзо има заповед за арестуването на леля ви…
— Никога няма да я намери — отговори Жак Колен.
— Ще претърсят квартал Тампл, някоя си госпожица Пакар, която има там магазинче…
— Ще видят само дрипи, костюми, диаманти, униформи. Но все пак трябва да се сложи край на усърдието на господин Камюзо.