Величие и падение на куртизанките

— Спасете госпожа дьо Серизи — каза господин дьо Бован — и ще получите всичко, каквото пожелаете!

— Нищо не искам — отговори Жак Колен, — аз съм напълно на ваше разположение и господин главният прокурор навярно вече е получил…

— … Всичките писма! — добави господин дьо Гранвил. — Вие обаче обещахте да спасите разсъдъка на госпожа дьо Серизи, ще можете ли? Не е ли това само хвалба?

— Надявам се — отговори скромно Жак Колен.

— Добре, елате тогава с мен — каза граф дьо Бован.

— Не, господине — възрази Жак Колен, — аз няма да тръгна в същата кола с вас… Още съм каторжник. Щом желая да служа на правосъдието, няма да започна да го позоря я… Вървете при госпожа графинята и аз ще дойда там след вас… Кажете й, че идва най-добрият приятел на Люсиен абат Карлос Ерера… Очакването на посещението ми непременно ще й въздействува и ще подпомогне кризата. Ще ми простите, че още веднъж ще приема лъжливата външност на испански каноник, върша го, за да й направя голяма услуга!

— Ще се срещнем там в четири часа — каза господин дьо Гранвил, — защото заедно с пазителя на държавния печат трябва да отида при краля.

Жак Колен се срещна с леля си, която го чакаше на кея Фльор.

— Е? — запита го тя. — Предаде се, значи, на правосъдието?

— Да.

— Съмнителна работа!

— Не! Трябваше да спася живота на оня нещастен Теодор и той ще бъде помилван.

— А ти?

— Аз ли? Аз ще стана, каквото трябва да бъда! Ще продължа да вдъхвам страх в обществото! Но трябва да се действува! Върви и кажи на Пакар да даде „пълен напред“ и на Йороп да изпълни нарежданията ми.

— Дребна работа, знам вече как да постъпя с Ла Гонор!… — каза ужасната Жаклин. — Не съм си губила времето да си клатя краката!

— Да се намери за утре Жинета, корсиканката — продължи Жак Колен, усмихвайки се на леля си.

— Би трябвало да имам някаква следа…

— Ще я получиш чрез Манон-ла-Блонд — отговори Жак Колен.

— Тази вечер е наш ред! — забеляза лелята. — Ти бързаш повече и от петел! Значи, ще падне келепир?

— Искам с първите си удари да надмина всичко най-добро, което е извършил Биби-Люпен. Вече имах едно малко разговорче с чудовището, което уби моя Люсиен, и сега живея само за да си отмъстя! Поради новото ми положение двамата с него ще бъдем еднакво защитени и еднакво въоръжени. Години ще ми трябват, за да стигна до този мизерник; но ще го сразя в самото сърце.

— Сигурно и той ти се заканва със същото — каза лелята, — защото е прибрал при себе си дъщерята на Пейрад, знаеш я, малката, дето я продадохме на госпожа Нурисон.

— Първото, което трябва да направим, е да го снабдим с прислужник.

— Трудно ще бъде, той сигурно разбира от тия работи! — рече Жаклин.