Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Когато морето от пътници се е отляло през големия гаров портал към осветения от слънцето булевард, Лора взема куфара и чадърчето на госпожа Фокс и поема, кретайки, по перона. Емелин, която я следва, се обляга едва забележимо на бастуна си — сега не е уморена, тъй като е седяла по целия път от Лондон дотук. Всъщност се чувства доста добре, и само съчувствените погледи на гаровите полицаи й напомнят колко очевидна за всекиго е болестта й.
Баща й е запазил апартамент в хотела, който се намира най-близо до брега на морето, и е изпратил лекарствата, още преди тя да замине, за да я чакат на нощното шкафче до още непознатото й легло. Що се отнася до храненето на Емелин, Лора е получила нареждане да се храни колкото е възможно по-често, дори да не й се яде, за да може да убеди госпожа Фокс да сподели храната й, независимо каква е тя — сервирана на масата в ресторанта, или нещо, купено от уличен продавач. Но най-важното е госпожа Фокс да си почива колкото е възможно повече, да седи на някое тихо местенце в близост до морето. В никакъв случай не бива да се допуска тя да попада на плажа или пък да се присъединява към тези авантюристично настроени хора, които стигат дотам, че газят в морето. Ако Лора забележи, че скуката я измъчва наистина нетърпимо, има благословията на доктор Кърлоу да я отведе да наблюдава онези смели жени, които скачат във водата от специални плажни машини26, облечени от глава до пети в специални бански костюми, и плуват смело на плиткото, предизвиквайки истинска сензация. Но Емелин трябва да си остане част от мнозинството на сушата — в тази безопасна зона, където децата издигат своите пясъчни замъци, за да не могат да ги достигат вълните.
Мнозинството на сушата става все по-многобройно с всеки изминал миг, сякаш се размножава под благотворните лъчи на слънцето. Докато Лора и госпожа Фокс вървят по павирания булевард към плажа, ги подминават десетки мъже и жени, облечени така, сякаш са тръгнали на конни надбягвания. Едни носят сгъваеми шезлонги, други — книги, и дори малки преносими пултове за писане. На всеки десет обикновени курортисти се пада по един амбулантен търговец. Коне, впрегнати в талиги, влачат плажни машини към тази част от плажа, която е запазена само за дами, а след тях се влачи женски духов квартет; дамите изпълняват религиозни химни под съпровода на подрънкването на монети в касичката за помощи.
— Ето едно хубаво местенце — казва Лора, когато двете с госпожа Фокс са на половин път надолу по големите каменни стълби, които свършват в пясъка. Но госпожа Фокс изобщо не вдига очи, защото е прекалено заета да внимава къде стъпва и къде опира бастуна си. Оскъдните й сили не могат да преодолеят предизвикателството, свързано с ходене по пясъка — то затруднява и напълно здрав човек — затова Емелин приема опората, която й предлага ръката на прислужницата, макар и с нежелание. Замаяна от изобилието на свеж морски въздух, тя започва да възприема хората наоколо — и тези, които са дошли да се забавляват, и другите, които са тук, за да спечелят нещичко — като образи от някакъв сън, които могат да изчезнат, ако примигне няколко пъти, и тя да остане съвсем сама край морето.
Докато извървяват последни метри до закътаното местенце, избрано от Лора, на няколко пъти се излагат на опасността да се сблъскат с амбулантни търговци, натоварени със стока. Единият продава чадърчета, другият — корабчета-играчки; третият — дървени птички с механизъм, и обяснява на висок глас, че те можели да летят; има и четвърти, който предлага парчета пудинг със сливи, увити в тънка хартия — той размахва ожесточено ръце над стоката си, за да пропъжда нахалните чайки, които кръжат над главите им.
— Ето тук, мадам — казва Лора, когато двете се озовават в сянката на едно обрасло с трева хълмче. Госпожа Фокс се отпуска с благодарност на земята, и опира гръб в наклона на хълмчето. Хоризонтът трепти пред очите й — несигурна граница между огромното синьо море и бледия аквамарин на небето.
— Остави ме сама… за мъничко — произнася тя с усилие, и отправя към прислужницата угодническа усмивка, с която гарантира доброто си поведение.
— Разбира се, мадам — отвръща Лора. — Ще отида да намеря нещо за ядене — и преди госпожа Фокс да успее да възрази, тя забързва обратно към навалицата.
Малко по-късно през същия следобед, госпожа Фокс е успяла да зарови недояденото парче пудинг в пясъка до полата си, и да убеди Лора, че може да отиде да види „Психо, невероятния механичен човек, сензацията на сезона в Лондон!“, който ще бъде представен във „Фолкстън Павилиън“, съвсем наблизо. Сега Емелин лежи, вперила поглед в лазурното небе. Тя вече не може да отличава виковете на децата от крясъците на чайките, а целият този шум бива погълнат от величествената, умиротворяваща песен на прибоя.
26
Специфично устройство, нещо като покрита кабина на колела, изобретено през 19 в., за да се спазват изискванията на викторианския етикет в морските курорти — поначало плажовете за мъже и жени били разделени, но въпреки това било недопустимо жена да се появи на плажа по бански костюм — поради което, за да плуват, жените били извозвани с така наречените „плажни машини“ по-навътре в морето, и оттам вече влизали във водата. — Бел.прев.