Зимата на света [bg]

Роза изпищя.

Еди се обади:

— Всемогъщи Боже, та това е атака.

Сърцето на Чък задумка. Японците бомбардираха Пърл Харбър, а той се намираше в малка лодка посред лагуната. Погледна уплашените лица на останалите — родителите му, брат му и Еди — и разбра, че заедно с него са всички хора, които обича. Дългите куршумообразни торпеда падаха от коремите на самолетите и плясваха в спокойните води на лагуната.

Чък извика:

— Еди, обръщай!

Еди вече го правеше — обръщаше катера в тясна дъга. Докато сменяха посоката, Чък видя още самолети с голям червен диск на крилете над военновъздушната база Хикам. Това бяха пикиращи бомбардировачи — спускаха се като хищни птици върху американските самолети, строени в правилни редици на пистите. Колко от тия гадове имаше всъщност? Сякаш половината японска авиация пореше небето над Пърл.

Уди продължаваше да снима.

Чък чу силен гърмеж, подобен на подземна експлозия; незабавно го последва друг. Обърна се. На борда на Аризона проблясна пламък и от кораба се изви дим. Кърмата на катера се заби още повече във водата — Еди отвори регулатора. Чък без нужда го подкани:

— Бързо, бързо!

Чък чу настойчивия ритмичен звук на клаксона от един от корабите — сигналът беше „бойна тревога“ и призоваваше екипажите да се явят на бойните си места. Той разбра, че това е битка, и че семейството му се намира посред нея. Миг по-късно на остров Форд сирената за въздушно нападение започна с нисък стон, зави по-високо и най-накрая достигна безумния си най-висок тон. От улицата на бойните кораби се донесе дълга серия експлозии — торпедата попадаха в целите си. Еди извика: — Погледнете Уи Ви — така наричаха Западна Вирджиния. — Наклонил се е наляво! Чък видя, че е прав. Корабът беше пробит откъм страната на атакуващите самолети. Сигурно милиони тонове вода бяха нахлули само за секунди, за да накарат такъв огромен съд да се наклони на едната си страна. В непосредствено съседство същото си случваше на Оклахома. Чък ужасено гледаше как моряците се плъзгат безпомощно по наклонената палуба и падат през борда във водата. Вълните от експлозията разлюляха катера. Всички на борда се хванаха за стените му. Чък видя как бомбите се посипват на хидропланната база на близкия край на остров Форд. Хидропланите бяха акостирали близо един до друг; чупливите машини станаха на парчета, а из въздуха, като понесени от ураганен вятър листа, полетяха фрагменти от криле и фюзелажи. С ума си на разузнавач Чък опитваше да идентифицира типовете самолети. Сред нападателите той забеляза трети модел — смъртоносния Зеро на Мицубиши, най-добър сред самолетоносната авиация в света. Имаше само две малки бомби, но бе въоръжен с двойка картечници и две оръдия с калибър 20 милиметра. Ролята му в атаката сигурно беше да ескортира бомбардировачите и да ги защитава от американските изтребители — ала всички американски изтребители все още бяха на земята, където много от тях вече бяха унищожени. Японците можеха свободно да обстрелват сгради, оборудване и хора на земята. Или — с уплаха си помисли Чък — да стрелят по едно семейство, което пресича лагуната и отчаяно опитва да се добере до брега. Най-после американците започнаха да отвръщат на огъня. На острова Форд и по палубите на незасегнатите кораби се събудиха зенитните оръдия и обикновените картечници — те прибавиха тракането си към какофонията на смъртоносния шум. Противовъздушните снаряди експлодираха във въздуха като разцъфващи черни цветя. Почти веднага един картечар от острова удари с пряко попадение пикиращ бомбардировач. Кабината избухна в пламъци и самолетът се удари във водата с могъщ плясък. Чък се чу да вика яростно и заразмахва юмруци във въздуха. Накренилата се Западна Вирджиния започна да се връща във вертикално положение, но продължи да потъва. Чък разбра, че капитанът трябва да е отворил кингстъновите клапи на щирборда, за да задържи кораба прав, докато потъва, и да предостави на екипажа по-добра възможност за оцеляване. Оклахома обаче нямаше такъв късмет — всички гледаха с уплах как големият кораб започна да се преобръща. Джоан пророни: