Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 232 233 234 235 236 237 238 239 240 ... 384
Перейти на страницу:

Гас й отговори:

— В живота няма нищо съвършено. Коб подкрепя Новия курс на Рузвелт. — Това не означава, че трябва да го поканя на сватбата си.

Уди се намеси:

— Татко, и аз не искам да го каним. По ръцете му има кръв.

— Това не е справедливо. — Ние го чувстваме така. — Е, решението не е изцяло ваше. Майката на Джоан ще организира тържеството, а ако тя ми позволи, аз ще поема половината от разноските. Предполагам, че това ни дава поне право на глас при съставянето на списъка с поканените.

Уди се отпусна на стола:

— По дяволите, та това е нашата сватба.

Джоан се обърна към него:

— Може би ще трябва да направим скромна сватба в сградата на общината, само с неколцина приятели.

Уди сви рамене:

— Устройва ме.

Гас възрази със сериозен тон:

— Това ще засегне доста хора.

— Но не и нас — отвърна му синът му. — Най-важното лице в деня на женитбата е булката. Просто искам тя да получи, каквото желае.

Роза се обади:

— Чуйте ме, всички вие — започна тя. — Хайде да не се палим прекалено много. Гас, скъпи, може би трябва да дръпнеш Питър Коб настрана и любезно да му обясниш, че имаш щастието синът ти да е идеалист и да се е оженил за прекрасно и също толкова идеалистично момиче; и че и двамата упорито са отказали да удовлетворят настойчивата ти молба конгресмен Коб да бъде поканен на сватбата. Ти съжаляваш, но в този случай не можеш да следваш собствените си наклонности, както и Питър не може да го прави, когато гласува по законите срещу линчуването. Той ще ти се усмихне и ще ти каже, че те разбира, както и че винаги те е харесвал, понеже си прям човек. Грас се поколеба доста време, след което реши да се предаде елегантно. — Мисля, че си права, скъпа — отговори той. Усмихна се на Джоан. — Както и да е, би било глупаво да се карам с прекрасната си снаха заради Пит Коб.

Джоан му отговори:

— Благодаря… Мога ли вече да те наричам Татко?

Уди за малко да въздъхне. Това бяха точните думи. Толкова умна беше! — Това наистина ще ми хареса — отговори на въпроса й Гас. На Уди му се стори, че видя отблясъка на сълза в окото на баща си.

Джоан му отвърна:

— Благодаря ти, Татко.

„Ами това?“ — запита се Уди. „Тя застана срещу него — и победи. Какво момиче!“

IV

В неделя сутринта Еди поиска да отиде с Чък да вземе семейството му от техния хотел. — Не знам, скъпи. Предполага се, че сме приятели. Не можем да сме залепени един за друг. Лежаха в леглото в мотела. Зазоряваше се. Преди изгрев трябваше тайно да се приберат в казармата.

— Срамуваш се от мен — заяви Еди.

— Как можа да го кажеш? Заведох те на вечеря с моето семейство! — Идеята беше на майка ти, а не твоя. Обаче татко ти ме хареса, нали?

— Всички бяха във възторг. Кой не би те харесал?

Обаче те не знаят, че си мръсен педал.

— Не съм мръсен педал. Много чист педал съм.

— Истина е.

— Вземи ме, моля те. Искам да ги опозная по-добре. Наистина е важно за мен.

— Добре — въздъхна Чък.

— Благодаря ти — отвърна Еди и го целуна. — Имаме ли време…

— Ако сме бързи — рече Чък и се усмихна.

Два часа по-късно бяха пред хотела във флотския Пакард. Чеиримата пътници дойдоха в седем и половина. Роза и Джоан носеха шапки и ръкавици, а Гас и Уди бяха в бели ленени костюми. Уди носеше фотоапарата си.

Той и Джоан се държаха за ръце.

— Виж брат ми — промърмори Чък на Еди. — Толкова е щастлив.

— Тя е красива.

Задържаха вратите отворени и семейство Дюър се качиха в задната част на лимузината. Уди и Джоан отвориха сгъваемите седалки. Чък подкара и тръгна към военноморската база. Утрото беше прекрасно. По радиото на колата вървяха излъчваните от станцията КГМБ църковни химни. Слънцето огряваше лагуната и лъчите му блестяха по стъклените прозорчета и излъсканите месингови перила на стоте бойни кораба. Чък се обърна:

— Гледката не е ли хубава?

Влязоха в базата и стигнаха до дока — там в сухите и в плаващите докове ремонтираха, държаха за експлоатация и презареждаха десетина кораба. Чък спря на офицерската площадка. Всички излязоха и погледнаха към страховитите бойни кораби, гордо застанали в утринната светлина. Уди направи снимка. Оставаха няколко минути до осем часа. Чък можеше да чуе биенето на църковните камбани в близкия Пърл Сити. На корабите викаха предобедната смяна на закуска, а нарядите се събираха, за да вдигнат знамената точно в осем. Оркестърът на палубата на Невада свиреше Обсипаното със звезди знаме. Отидоха до вълнолома, където ги очакваше вързан един катер. Беше достатъчно голям, за да побере десетина пътници; моторът бе разположен вътре в лодката, под капак на кърмата. Еди задейства двигателя, а Чък помогна на гостите да се качат на борда. Малкият мотор тракаше весело. Чък стоеше на носа, докато Еди отвързваше съда от стапела и го обръщаше към корабите. Катерът набра скорост, носът се издигна и разпери от двете си страни яки от пяна, прилични на крилете на чайка. Чък чу самолет и вдигна поглед. Идваше от запад — летеше толкова ниско, че сякаш имаше опасност да се разбие. Предположи, че ще кацне на военноморското летище на остров Форд.

1 ... 232 233 234 235 236 237 238 239 240 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)