Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Гас й отговори:
— В живота няма нищо съвършено. Коб подкрепя Новия курс на Рузвелт. — Това не означава, че трябва да го поканя на сватбата си.
Уди се намеси:
— Татко, и аз не искам да го каним. По ръцете му има кръв.
— Това не е справедливо. — Ние го чувстваме така. — Е, решението не е изцяло ваше. Майката на Джоан ще организира тържеството, а ако тя ми позволи, аз ще поема половината от разноските. Предполагам, че това ни дава поне право на глас при съставянето на списъка с поканените.
Уди се отпусна на стола:
— По дяволите, та това е нашата сватба.
Джоан се обърна към него:
— Може би ще трябва да направим скромна сватба в сградата на общината, само с неколцина приятели.
Уди сви рамене:
— Устройва ме.
Гас възрази със сериозен тон:
— Това ще засегне доста хора.
— Но не и нас — отвърна му синът му. — Най-важното лице в деня на женитбата е булката. Просто искам тя да получи, каквото желае.
Роза се обади:
— Чуйте ме, всички вие — започна тя. — Хайде да не се палим прекалено много. Гас, скъпи, може би трябва да дръпнеш Питър Коб настрана и любезно да му обясниш, че имаш щастието синът ти да е идеалист и да се е оженил за прекрасно и също толкова идеалистично момиче; и че и двамата упорито са отказали да удовлетворят настойчивата ти молба конгресмен Коб да бъде поканен на сватбата. Ти съжаляваш, но в този случай не можеш да следваш собствените си наклонности, както и Питър не може да го прави, когато гласува по законите срещу линчуването. Той ще ти се усмихне и ще ти каже, че те разбира, както и че винаги те е харесвал, понеже си прям човек. Грас се поколеба доста време, след което реши да се предаде елегантно. — Мисля, че си права, скъпа — отговори той. Усмихна се на Джоан. — Както и да е, би било глупаво да се карам с прекрасната си снаха заради Пит Коб.
Джоан му отговори:
— Благодаря… Мога ли вече да те наричам Татко?
Уди за малко да въздъхне. Това бяха точните думи. Толкова умна беше! — Това наистина ще ми хареса — отговори на въпроса й Гас. На Уди му се стори, че видя отблясъка на сълза в окото на баща си.
Джоан му отвърна:
— Благодаря ти, Татко.
„Ами това?“ — запита се Уди. „Тя застана срещу него — и победи. Какво момиче!“
IV
В неделя сутринта Еди поиска да отиде с Чък да вземе семейството му от техния хотел. — Не знам, скъпи. Предполага се, че сме приятели. Не можем да сме залепени един за друг. Лежаха в леглото в мотела. Зазоряваше се. Преди изгрев трябваше тайно да се приберат в казармата.
— Срамуваш се от мен — заяви Еди.
— Как можа да го кажеш? Заведох те на вечеря с моето семейство! — Идеята беше на майка ти, а не твоя. Обаче татко ти ме хареса, нали?
— Всички бяха във възторг. Кой не би те харесал?
Обаче те не знаят, че си мръсен педал.
— Не съм мръсен педал. Много чист педал съм.
— Истина е.
— Вземи ме, моля те. Искам да ги опозная по-добре. Наистина е важно за мен.
— Добре — въздъхна Чък.
— Благодаря ти — отвърна Еди и го целуна. — Имаме ли време…
— Ако сме бързи — рече Чък и се усмихна.
Два часа по-късно бяха пред хотела във флотския Пакард. Чеиримата пътници дойдоха в седем и половина. Роза и Джоан носеха шапки и ръкавици, а Гас и Уди бяха в бели ленени костюми. Уди носеше фотоапарата си.
Той и Джоан се държаха за ръце.
— Виж брат ми — промърмори Чък на Еди. — Толкова е щастлив.
— Тя е красива.
Задържаха вратите отворени и семейство Дюър се качиха в задната част на лимузината. Уди и Джоан отвориха сгъваемите седалки. Чък подкара и тръгна към военноморската база. Утрото беше прекрасно. По радиото на колата вървяха излъчваните от станцията КГМБ църковни химни. Слънцето огряваше лагуната и лъчите му блестяха по стъклените прозорчета и излъсканите месингови перила на стоте бойни кораба. Чък се обърна:
— Гледката не е ли хубава?
Влязоха в базата и стигнаха до дока — там в сухите и в плаващите докове ремонтираха, държаха за експлоатация и презареждаха десетина кораба. Чък спря на офицерската площадка. Всички излязоха и погледнаха към страховитите бойни кораби, гордо застанали в утринната светлина. Уди направи снимка. Оставаха няколко минути до осем часа. Чък можеше да чуе биенето на църковните камбани в близкия Пърл Сити. На корабите викаха предобедната смяна на закуска, а нарядите се събираха, за да вдигнат знамената точно в осем. Оркестърът на палубата на Невада свиреше Обсипаното със звезди знаме. Отидоха до вълнолома, където ги очакваше вързан един катер. Беше достатъчно голям, за да побере десетина пътници; моторът бе разположен вътре в лодката, под капак на кърмата. Еди задейства двигателя, а Чък помогна на гостите да се качат на борда. Малкият мотор тракаше весело. Чък стоеше на носа, докато Еди отвързваше съда от стапела и го обръщаше към корабите. Катерът набра скорост, носът се издигна и разпери от двете си страни яки от пяна, прилични на крилете на чайка. Чък чу самолет и вдигна поглед. Идваше от запад — летеше толкова ниско, че сякаш имаше опасност да се разбие. Предположи, че ще кацне на военноморското летище на остров Форд.