Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— В такъв случай нещата са съвсем прости — каза маршалът. — Върни писмото на херцога с бележка, написана от теб: „Господин херцог, сигурно сте узнали за заминаването на маршала за ХХХ. Промяната на въздуха му беше приписана като абсолютно необходима и наложителна от лекаря му, който смята, че господинът е малко уморен. Ако, както имахте честта да споделите с мен оня ден, желаете да говорите с господин маршала, аз мога да ви уверя, че на връщане от ХХХ в четвъртък вечерта херцогът ще преспи в парижкото си жилище, където и бихте могли да го намерите със сигурност.“ — А сега — добави маршалът — скрий ме някъде до четвъртък.

Рафте последва съвсем точно напътствията на господаря си.

Отсрочката до четвъртък задоволяваше Ришельо. В четвъртък той излезе от Версай с надеждата да срещне най-сетне и да победи неуловимия си противник.

По улиците, откъдето мина херцог Д’Егийон, се усещаше подводното, все още едва доловимо вълнение, което парижанинът умее добре да разпознае.

Господин Д’Егийон отиде право в жилището на господин Дьо Ришельо, но откри там само Рафте. Работата стана още по-неприятна, когато Рафте му отговори, че господин маршалът щял много да съжалява, като се върне, че е накарал господин Д’Егийон да го чака, но всъщност той нямало да преспи в Париж, както било уговорено първоначално, а и нямало да се прибере сам от провинцията. По тази причина той само щял да мине през Париж, за да разбере има ли някакви вести за него.

— Вижте какво, Рафте — каза мрачно Д’Егийон в отговор на неясните му обяснения, — вие сте съвестта на моя чичо. Отговорете ми като честен човек! Чичо ми не желае да ме види, нали? Кажете, трябва ли да се върна във Версай?

— Господин херцог, кълна се в честта си, че преди да измине и час, ще имате посещение от господин маршала.

— В такъв случай ще го почакам… щом така и така ще мине оттук.

— Вече имах честта да ви уведомя, че той може би няма да бъде сам.

— Разбирам… и разчитам на думата ви, Рафте.

Изглеждаше далеч по-благороден и изящен от маршала, който се появи от един остъклен будоар веднага щом племенникът му си тръгна. Той се усмихваше, както се усмихват грозните демони, с които е изпълнено произведението на Жак Кало200 „Изкушението на свети Антоан“.

— Той не подозира нищо, нали, Рафте? — попита маршалът.

— Нищо, монсеньор.

— Колко е часът?

— Часът няма нищо общо с нещата, монсеньор. Просто трябва да изчакаме пристигането на нашия приятел, прокурора от Шатле, който ще ме уведоми как се развиват събитията. Длъжностните лица са все още в печатницата.

Рафте не беше завършил изречението си, когато прислужникът въведе през тайна вратичка мръсен и грозноват мургав човек, от онези писарушки, към които господин Жан дю Бари изпитваше силна антипатия. Рафте скри маршала обратно в будоара и тръгна усмихнат към новодошлия.

— А! Вие ли сте, господин прокурор Флажо! Очарован съм, че сте тук.