Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
На сутринта след завръщането си Салахудин Чамчауала беше помолен от баща си да го обръсне. Кожата на Ченгиз висеше по лицето му на меки кожени бузи и космите му (когато Салахудин изпразни машината) приличаха на пепел. Салахудин не можеше да си спомни кога за последен път е докосвал лицето на баща си по този начин, нежно опъвайки кожата, докато безжичната самобръсначка се движеше по нея, и след това милвайки я, за да се увери, че е гладка. Когато свърши, той продължи за миг да плъзга пръсти по бузите на Ченгиз.
— Погледни стария човек — каза Насрийн на Кастурба, когато влязоха в стаята, — не може да свали очи от момчето си.
Ченгиз Чамчауала се хилеше изтощено, разкривайки уста, пълна със съсипани зъби, покрити с плюнка и трохи.
Когато баща му отново заспа, след като беше накаран от Кастурба и Насрийн да изпие малко количество вода, и се втренчи нагоре — в какво? — със своите отворени, сънуващи очи, които можеха да виждат в три свята едновременно, действителния свят на неговото внимание, пророческия свят на сънищата и наближаващия живот след смъртта (така поне Салахудин се хвана в един момент да си представя); след това синът отиде в старата спалня на Ченгиз за почивка. Гротескни глави от оцветена теракота бляскаха надолу към него от стените: един рогат демон, циничен арабин с ястреб на рамото си, плешив мъж, завъртащ очи нагоре и плезещ в паника езика си, когато една голяма черна муха каца на веждата му. Неспособен да спи под тези фигури, които познаваше през целия си живот и същевременно мразеше, защото беше започнал да ги вижда като портрети на Ченгиз, той най-накрая се премести в друга неутрална стая.
Събуждайки се в ранната привечер, той слезе долу, за да открие двете стари жени пред стаята на Ченгиз, които се опитваха да определят подробностите на неговото лечение. Освен всекидневното хапче мелфалан му бяха предписани цяла батарея лекарства в опит да се преборят гибелните странични въздействия на рака: анемия, пресилване на сърцето и така нататък. Изозорбид динитрат, две таблетки четири пъти на ден, фуроземид, една таблетка три пъти, предни-золон, шест таблетки два пъти дневно…
— Аз ще свърша това — каза той на облекчените стари жени. — Поне едно нещо, което мога да направя.
Агарол срещу запека му, спиронолактон за Бог знае какво и един зилорик, алопуринол: той внезапно си спомни, луда работа, един древен театрален преглед, в който един английски критик, Кенет Тайнън, си беше представил многосричните герои в „Тембълейн Велики“ на Мърлоу като „орда хапчета и чудотворни лекарства, наумили си да се погубят едно друго“:
Нещата, които човешката памет изхвърля нагоре! Но може би този фармацевтичен Тембълейн не беше толкова лоша възхвала за падналия монарх, лежащ тук в пълния си с книжни червеи кабинет, втренчен в три свята, чакайки края.
— Хайде, абба327 — появи се той с весела маршова стъпка пред него. — Време е да ти спасим живота.
Все още на мястото си на една полица в кабинета на Ченгиз: някаква си медно-пиринчена лампа, за която смятаха, че има силата да изпълнява желания, но досега (защото никога не я бяха потърквали) неизпитана. Донякъде потъмняла, сега тя гледаше надолу умиращия си собственик и от своя страна беше наблюдавана от единствения му син. Който за един миг беше силно изкушен да я свали, потърка три пъти и да поиска от джина с тюрбан на главата магия… обаче Салахудин остави лампата на мястото й. Тук нямаше място за джинове, вампири или ифрити; не можеха да бъдат разрешени духове или фантазии. Никакви магически формули; само безсилието на хапчетата.
327
Баща.