Магьосникът

— Към мен! — изпищя той. — Към мен, момчета! Те са само трима, за Бога! Към мен, страхливци!

Но той беше сам — Ленгил беше убит, трупът на Рой лежеше под мътното небе, Куинт беше избягал, Хуки беше мъртъв, фермерите, които яздеха с него, ги нямаше. Само Клей беше още жив, но се намираше на километри оттук.

— Ще го разбия! — изкрещя към момчето с ледени очи, което се носеше към него, неумолимо като смъртта. — Кълна се пред боговете, че…

Роланд стреля. Куршумът улучи татуираната ръка, която държеше връзките на торбата. Синият ковчег беше залят от рукналата кръв.

Докато Ръшър се изравняваше с коня на Джонас, Роланд сграбчи торбата. Джонас, пищящ от ужас, че е е загубил безценната топка, се протегна към Роланд, сграбчи го за рамото и почти успя да го свали от седлото.

— Върни ми я, негоднико! — Бръкна под серапето си и измъкна револвер. — Върни ми я, тя е моя!

— Вече не! — извика Роланд и изстреля от упор два пълнителя в лицето на врага си. Конят на Джонас падна и беловласият се просна по гръб на земята. Ръцете и краката му се загърчиха, потрепериха и застинаха.

Роланд преметна торбата през рамо и се насочи обратно към Алан и Кътбърт, готов да им се притече на помощ… но не беше необходимо.

Бяха спрели конете си един до друг сред облаците прах, в края на пътеката от мъртви тела. Очите им бяха разширени — очи на момчета, които са минали през битка за първи път и изобщо не могат да повярват, че не са били улучени. Само Алан беше ранен; един куршум беше прорязал лявата му страна. Беше загубил представа за всичко по време на стрелбата и имаше само смътни спомени какво се е случило след началото на битката. Кътбърт твърдеше горе-долу същото.