![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Той наведе глава, губейки играта междувременно, и прошепна в ухото ми.
— Имаш го.
Ръцете му изведнъж бяха свободни и около мен. Той се движеше в различно време, в различна реалност. Не бях подготвена. В една секунда стояхме в средата на хола му; в следващата бях до стена, твърдото му тяло бе срещу моето, непрощаващо. Но ако възнамеряваше да ми причини агония, единственият вид, който ми донесе, бе копнежът за повече. Устата му остави пътечка от горещи целувки по врата ми. Коляното му разтвори краката ми. Ръката му са усука в косата ми, докато другата разкъса блузата ми и потърси тежестта на Опасност и Уил.
После панталоните ми бяха долу и изгарящият му допир проникна в мен.
Ахнах и улових китката му, когато познатата искра подпали сърцевината на вътрешностите ми. Докато разтопена лава се разпростираше през мен, изгаряйки ме отвътре, аз насочих пръстите му по-навътре и чух стон микросекунда преди да се намеря на земята. Това не беше чувственото същество, което познавах. Това не беше акт на любов, а на наказание. И все пак единственото, което успяваше да направи, бе да ме отведе по-близо до ръба на екстаза. Сякаш искаше да ме нарани, да ме принуди да не ме е грижа, да не му съчувствам, но това просто нямаше да се случи. Усетих желанието му да се надига бързо като моето. Колкото го водеше гнева, толкова и суровият му сексуален апетит, а в тази област бяхме перфектна комбинация.
Той легна отгоре ми, с ръка на гърлото ми, за да ме задържи под себе си, докато сваляше панталона си. Втъкнах и двете си ръце в косата му, преплетох пръсти в здрава хватка, после дръпнах устата му надолу към моята в момента, в който проникна в мен. А удоволствието ме разтресе при проникването му. Вдишвах въздуха, който той издишваше. Вкусвах го върху езика си. Забивах нокти в гърба му, когато тласкаше твърде силно и твърде бързо. Но той не спря. Това не беше за удоволствие. Това беше за отплата. Отмъщение. Устата му имаше вкус на вино и огън и целувката му стана също толкова груба, колкото и чукането му. Пронизваща възбуда се надигна в мен, когато тласъците му станаха по-дълбоки. Беше ме притиснал към себе си, за да може да ме накаже и въпреки всичкия му гняв и всичкото му негодувание, той не ме нарани. Точно обратното. Парещи пипала на екстаз се разпростряха в тялото ми, горещи и гладни, и кръвожадни.
Но дали само ме наказваше или и се наслаждаваше на акта? Обвих ръце около главата му, докато се тласкаше в мен, дишането му бе затруднено, тялото му се превръщаше в мраморна твърдост и аз направих немислимото. Прошепнах в ухото му последното нещо, което той искаше да чуе. Но трябваше да знам къде се намира.
— Това ли ти причини той?
Той се поколеба. Трепна. А тялото ми изрева. Искаше онзи връх, който търсеше. Онази награда на върха. Но сърцето ми искаше Рейес. С мен. Не да се бори срещу мен. Не да ме отблъсква. А да яхнем тази невероятна вълна заедно.
Над главата ми имаше стена и той подпря ръка на нея, телата ни все още бяха преплетени и сключени заедно. Устата му потърси ухото ми.
— Все още ли ще изпитваш жал към мен? — Той гризна ухото ми. Малкото количество болка предизвика остро пробождане на възбуда. — Аз съм чудовище, Дъч. Демон. Недостоен за теб.
Ръцете ми все още бяха обвити около главата му.
— Не те съжалявам, красавецо мой. — Хватката му се затегна. — Съчувствам ти за онова, през което си преминал. И не си чудовище. Ако искаш да ме накажеш за чувствата ми… — Сложих ръка на стоманеното му дупе и го тласнах по-дълбоко. Той вдиша със съскане. Притисна се по-силно. — … тогава приемам.
Тялото ми победи. Топлината се завъртя и забълбука в мен, нуждаеща се от освобождение, да отиде някъде, а Рейес бе точно този, който да я освободи.
Устата му потърси моята, контактът бе груб, суров и той отпи от мен сякаш целувката ми бе единственото нещо, което го държеше жив. Великолепен натиск трепна през мен, докато той се заравяше в мен отново и отново, отвеждайки ме към ръба с всеки тласък, с всяка мощна ласка. Въздухът изчезна от стаята, докато ерекцията му галеше тясната ми вътрешност, призовавайки вълната от лава, привличайки я все по-близо и по-близо, докато тя не изригна и не се разби в костите ми, изгаряйки като врящо море през мен.
Той простена в агония, докато посрещаше собствения си оргазъм с тръпка на екстаз; после легна отгоре ми, задъхан и изтощен. Когато се опита да се оттласне от мен, аз обвих всеки възможен крайник около него и го задържах до себе си. Той се отпусна най-накрая и усетих всичко негативно, всяко съмнение, всяко зрънце несигурност, всяка частица тревога да се оттичат от него. Целунах го по челото и прокарах върховете на пръстите си по гърба му и ако не знаех по-добре, щях да кажа, че бе щастлив. Лъч надежда проби мрака. Може би, само може би, лъвът можеше да бъде опитомен. Но пък дали исках да опитомя такъв див, чувствен звяр? Такова потресаващо диво създание? Трябваше да помисля по въпроса.