Градината на Рама [bg]

Майкъл също е забелязал неспокойствието на Ричард. Той постоянно го подканя да прави още играчки за Симон — като онези разкошни кукли, които Ричард направи в последните месеци на бременността ми с Кати. Тези кукли все още са любимите играчки на Симон. Те могат да ходят сами и дори реагират на някои устни команди. Една нощ Ричард изпадна в поредния от продуктивните си периоди и проектира ТВ6, който да осъществява взаимовръзка с куклите. Симон избухна в почти хистеричен смях, когато Бардът *7 (Майкъл държи да наричаме с цялото му име създадения от Ричард робот, който рецитира Шекспир) подгони три от куклите до единия ъгъл и после се впусна в потпури от любовни сонети.

Но през последните две седмици дори ТВ не развеселява Ричард. Не спи добре (което не е обичайно за него) и няма желание за нищо. Дори редовният и разнообразен секс е преустановен, така че Ричард трябва наистина да води битка с демоните вътре в себе си. Преди три дни той излезе рано сутринта (беше точно след рамианската зора — от време на време земният часовник в пещерата и рамианският часовник отвън влизат в синхрон) и остана в Ню Йорк повече от десет часа. Когато го запитах какво е правил, той отвърна, че е седял на стената и е гледал Цилиндричното море.

После смени темата на разговора.

Както Ричард, така и Майкъл са на мнение, че сега вече сме сами на нашия остров. Ричард на два пъти се е спускал в пещерата на птицеподобните. И двата пъти е останал от страната на вертикалния коридор, далеч от танка пазач. Единият път дори е слязъл до втората хоризонтална галерия, без да открие никакви признаци на живот. А пещерата на октопаяците вече е снабдена със сложна двойна скара между горното покритие и първата площадка. През последните четири месеца Ричард отново подложи района около тази пещера на електронно наблюдение; макар да признава, че в данните от мониторите може да има някои неясноти, Ричард твърди, че само визуалният контрол може да каже, че скарите не са отваряни от дълго време.

Преди няколко месеца мъжете сглобиха платноходката и я подложиха на двучасова проверка в Цилиндричното море. Симон и аз им махахме от брега. А после от страх, че биотите-раци могат да я вземат за „боклук“ (на каквото очевидно им беше заприличала другата лодка — никога не успяхме да разберем какво се случи с нея; два-три дни след като се измъкнахме от фалангата на направляемите ядрени снаряди, ние се върнахме на мястото, където я бяхме оставили, но тя вече беше изчезнала), Ричард и Майкъл отново я разглобиха и я пренесоха в пещерата на безопасно място.