Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Как да започна?
Ценариус погали главата на ученика си със задоволство:
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Тогава просто седни така, както за другите ни уроци. — Когато елфът се подчини, Ценариус се снижи на четирите си крака към земята. — Ще те напътствам в този първи опит, но оттам нататък всичко зависи от теб. Гледай ме в очите, млади елфе.
Златният поглед на полубога впримчи този на Малфурион. Дори да искаше, щеше да му коства колосални усилия да отвърне очи. Почувства как потъва в ума на Ценариус, как се озовава в свят, където всичко е възможно.
Обгърна го усещане за лекота.
„Чувстваш ли песните на камъка, танца на вятъра и смеха на бързащата вода?“
В началото Малфурион не усещаше нищо подобно, но после чу бавното постоянно стържене и разместване на земята. Със закъснение осъзна, че това е начинът, по който скалите и камъните говореха, движейки се през хилядолетията от една част на света към друга.
След това всичко останало стана по-ясно. Всяка част от природата имаше свой собствен глас. Вятърът се въртеше с весели стъпки, когато чувстваше задоволство, или с яростни изблици, ако настроението му помрачнееше. Дърветата люлееха короните си, а бясната вода от близката река се смееше, докато рибите в нея се движеха нагоре по течението, за да хвърлят хайвера си.
Но на този фон… Малфурион си мислеше, че усеща някакъв далечен дисонанс. Опита да се концентрира върху него, но се провали.
„Все още не си навлязъл в Смарагдовия сън. Първо трябва да се отърсиш от смъртната си обвивка… — напътстваше го гласът в ума му. — Докато навлизаш в Съня, ще свалиш тялото си, сякаш е палто. Започни от сърцето и ума си, защото те са връзките, които най-здраво те свързват със света на живите. Виждаш ли? Така се прави…“
Малфурион се докосна до сърцето си в своите мисли, отвори го като врата и освободи духа си от него. После стори същото и с ума си, макар земната и рационална страна на живата му същност да се противеше на това решение.
„Дай път на подсъзнанието си. Остави го да те води. То знае за царството на сънуващите и винаги е щастливо да се завърне там.“
Елфът се подчини и изведнъж последните бариери паднаха. Чувстваше се все едно е свлякъл кожата си като змия. Усещаше се ободрен и почти забрави с каква цел прави всичко това.
Но Ценариус го беше предупредил да остане съсредоточен, така че Малфурион се пребори с тази еуфория.
„Сега… стани.“
Малфурион се надигна… но тялото му, все още със скръстени крака, остана на мястото си. Неговото аз в Съня се издигна на няколко стъпки от земята, свободно от всички задръжки. Съзнаваше, че ако поиска, може да стигне и до самите звезди.
Но Смарагдовият сън се намираше в друга посока.
„Трябва отново да се обърнеш към подсъзнанието си — насочи го полубогът. — То ще ти покаже пътеката, защото тя се намира вътре, а не вън.“
И докато следваше напътствията на Ценариус, нощният елф видя как света се променя още повече. Всичко се замъгли. Безкрайни образи се застъпваха един-друг, но концентрирайки се, Малфурион откри, че може да вижда всеки отделно. Чуваше шепот и скоро разбра, че това са вътрешните гласове на сънуващите навсякъде по света.
„Оттук нататък трябва сам да поемеш по пътя.“
Младият елф усети как връзката му с кентавъра се топи плавно. Полубогът бе принуден да отстъпи, за да запази концентрацията на ученика си. Въпреки това остана като присъствие, готов да помогне на Малфурион, ако се наложи.
Докато нощният елф напредваше, светът около него доби ярки, сякаш кристални зелени краски. Мъглата се усили и шепотите станаха по-различими. Едва видимите хоризонти го приканваха да ги посети.
Той се беше превърнал в част от Смарагдовия сън.
Следвайки инстинктите си, Малфурион се понесе към изменящия се хоризонт. Както каза и Ценариус, той изглеждаше както би изглеждал светът, ако нощните елфи и другите мислещи създания не се бяха появявали. В Смарагдовия сън се усещаше спокойствие, което изкушаваше просто да останеш там завинаги, но Малфурион отказа да се поддаде на желанието. Трябваше да разбере истината за сънищата си.
Малфурион летеше над празния рай, дивейки се на това, което вижда. В началото нямаше представа къде го води подсъзнанието му, но по някакъв начин беше сигурен, че ще го насочи право към отговорите, които търси.
Но след това, докато пътуваше към неизвестната си цел, отново усети нещо нередно. Лекият дисонанс, който беше почувствал по-рано, се усили. Опита се да го игнорира, но каквото и да бе, нещото непрекъснато го гризеше като прегладнял плъх. Най-накрая елфът обърна духа си към него.