Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
После, за изненада на друида, покрай него профуча космата фигура, насочена към мястото, където всеки момент демоните щяха да осъществят пробив. Последва го втора, после трета — огромните таурени се движеха към отслабващата линия, за да прибавят към нея собствената си мощ. Те атакуваха демоните с плам, сравним с този на Брокс, поразявайки още с първата си атака няколко от рогатите войни. Малфурион забеляза Хулн начело на групата. Орловото копие на водача се заби с такава сила в един адски пазач, че острият връх проби през гърба на демона. Хулн отхвърли мъртвото изчадие с лекота, а после блокира дивашкия замах на друг пазач. Тауренът се ухили широко.
А заедно с едрите войни неочаквано се появи и Джарод Шадоусонг. Мечът му вече бе окървавен и той извика нещо на звероподобните създания, тичащи редом с него. За изненада на Малфурион, таурените промениха позицията си, изпълнявайки някаква команда’. Те се разпръснаха, давайки на нощните елфи възможността да престроят редиците си и да помогнат на спасителите си.
Жриците на Елун също се материализираха сякаш от нищото. Жените-войни представляваха зашеметяваща гледка, особено когато друидът си спомнеше за миролюбивите им учения преди идването на Легиона. Появата им обаче донесе само болка в сърцето му, защото му припомни за неспособността му да спаси Тиранде от ноктите на демоните.
Яхнали животните си, жриците използваха мечове и лъкове срещу врага. Сред най-добрите обаче имаше една, която не бе истинска посветена на Елун. По-нисичка от останалите, на младата Шандрис Федърмуун не й достигаха едно-две лета, за да може официално да стане послушница. Драстични времена като тези обаче изискваха и драстични мерки. Маринда, сестрата, която заместваше Тиранде, докато върховната жрица не бъдеше спасена, бе дала на Шандрис място сред оределите редици на жречеството. Сега, облечена в малко голяма за размерите й броня, взета от някоя убита другарка по оръжие, най-новата дъщеря на Майката Луна изстрелваше стрела след стрела, всяка от които попадаше точно в гърлото на някой адски пазач.
Настъплението на Легиона беше спряно, поне засега. Защитниците отново избутваха демоните назад. Малфурион и Ронин прибавиха силите си към отпора и нощните елфи започнаха да си връщат територия.
Нейде сред редиците на сестринството прозвучаха писъци. Две бронирани жрици паднаха от пантерите си, а телата им се изкривиха, смачкани от собствената им броня; Дори и мъртви, лицата им ясно разкриваха агонията, причинена им от свиващия се метал.
Очите на Малфурион се присвиха и той изстена. Едната от двете бе Маринда.
— Ередар! — извика Ронин. Той вдигна ръка на северозапад.
Но преди магьосникът да успее да отвърне на удара, от указаната посока избликнаха пламъци. Малфурион почувства агонията, която отдалеченият уорлок на свой ред изпитваше, докато огънят го поглъщаше.
— Искрено съжалявам, че закъснях толкова със завръщането си — измърмори Крас, източникът на отмъщението. Драконовият магьосник стоеше малко зад двамата. — Наложи ми се да се движа с почивки — добави той с горчива нотка в гласа си.
Никой не го обвини, не и след всичко, което бе сторил досега. Въпреки това си личеше, че самият Крас не може да си прости толкова лесно.
— Отново ги отблъснахме — обяви Ронин. В думите му не звучеше ентусиазъм от това. — Точно както предния път, и по-предния…
Битката се отдалечаваше от тях. След като развоят на събитията отново бе в ръцете на защитниците, сестрите на Елун се върнаха към истинското си призвание — да помагат на ранените. Те се движеха сред войниците, а няколко дори отидоха да помогнат на таурените, макар и с очевидна резервираност.
Внезапно прозвучалите бойни рогове накараха тримата да се обърнат към позицията на лорд Старей. Благородникът размаха меча си, а после посочи към Пламтящия легион. Очевидно си присвояваше заслугата за последното настъпление на армията.
Крас поклати глава.
— Така ми се иска Брокс да бе успял да достигне Рейвънкрест навреме.
— Сигурен съм, че е сторил всичко по силите си — отвърна Малфурион.
— Не виня орка за това, че не е направил нужното, младежо. Вечната ми битка не е с него, а със съдбата. Хайде, нека използваме спокойствието, за да помогнем на сестринството. Има достатъчно ранени за всички.