Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Фигура 3. Цена на златото и среброто, унции, 1687-2017 г.
Докато златото и среброто са били използвани за разплащания директно, и двата метала съхраняват монетарната си роля, а цената им един спрямо друг се запазва до голяма степен постоянна във времето. Съотношението е между 12 и 15 унции сребро за унция злато, което следва приблизително количествата им в земната кора и сравнителната трудност и цена за добиването им. Когато обаче книжата и финансовите инструменти, покрити с тези метали, все повече навлизат в употреба, монетарната роля на среброто загубва основанията си. Индивидите и държавите започват да държат злато, което на свой ред води до сериозен спад в цената на среброто, от който то никога няма да се възстанови. Съотношението между двата метала през двайсети век е 47:1, а през 2017 г. достигна 75:1. Докато златото все още играе монетарна роля – както личи от факта, че централните банки продължават да трупат резерви в този метал – среброто напълно е загубило монетарната си роля (виж Фигура 3).[32]
Демонетизацията на среброто оказва значителен негативен ефект върху държавите, които навремето са го използвали за монетарен стандарт. Индийската рупия непрекъснато се е обезценявала в сравнение с европейските валути, покрити със злато, което е карало британското колониално управление да увеличава данъците, за да финансира действията си. На свой ред, това поражда растящо недоволство от британския колониализъм. Когато през 1898 г. Индия изоставя среброто и привързва рупиите си към покрития със злато паунд, сребърното покритие на валутата губи 56% от стойността си за 27 години след края на Френско-пруската война. В Китай, който остава със сребърния стандарт до 1935 г., среброто (под различни имена и форми) губи 78% от стойността през този период.
Мнението ми като автор е, че историята на Китай и Индия и тяхната неспособност да догонят Запада през двайсети век, са неотделимо свързани с масираното ликвидиране на богатство, предизвикано от демонетизацията на монетарния метал, който тези две страни са използвали в миналото. Демонетизацията на среброто на практика поставя Индия и Китай в ситуация, подобна на ситуацията на западноафриканците, притежатели на мъниста агри, когато се появяват европейците. Твърдите местни пари се оказват лесни за чужденците и са изместени от чуждите твърди пари, които позволяват на пришълците да контролират и придобиват нарастващия капитал и ресурсите на Китай и Индия през този период. Това е исторически урок с огромно значение и трябва да бъде взет предвид от всеки управник, който си мисли, че отказът му от Биткойн ще го освободи от необходимостта да се сблъска с последиците от появата на криптовалутата. Историята показва, че не е възможно да се изолираш от последиците, произтичащи от факта, че някой държи пари, които са по-твърди от твоите.
След като златото е в ръцете на все по-централизирани банки, то придобива продаваемост във времето, в пространството и в мащаб, но губи свойствата си на пари в брой. Така е, понеже разплащанията в него стават обект на споразумения на финансови и политически власти, които издават разписки, клирингови чекове и трупат злато. Трагично е, че единственият начин златото да може да реши проблемите на продаваемостта в мащаб, в пространството и във времето, е централизирането му. При централизирането си то става жертва на основния проблем на стабилните пари, изтъкван от икономистите на двайсети век – индивидуалният суверенитет над парите и неподатливостта им на централизиран правителствен контрол. Така можем да разберем защо икономистите на сигурните пари от деветнайсети век, като Мангер, основават разбиранията си за сигурност на парите върху продаваемостта им като пазарна стока. От друга страна, икономистите на сигурните пари от двайсети век, като Мизес, Хайек, Ротбард и Салерно, съсредоточават анализа си за сигурните пари върху неподатливостта им на контрол от някакъв суверен. Тъй като ахилесовата пета на парите от двайсети век е централизацията им в ръцете на правителствата, ще видим по-нататък, че парите, изобретени през двайсет и първи век – Биткойн, са създадени, за да избегнат централизиран контрол.