Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Щом изрече последните думи, той превъртя един електрически ключ. Тутакси бавно, почти недоловимо, светлината в дъното на цевта започна да се усилва.
— През първите сто секунди — пресметна Корнелиус — ще мога да гледам. После ще бъде трудно да видя нещо.
Долепил лице до стъклото визьор, той се мъчеше да долови в бясното въртене на фигурите някакво послание. Обаче пластичното великолепие на виденията, изглежда, не съдържаше знаци, които биха имали някакво значение.
Как да измъкне тайната на това изобилие от цветове, което заставяше да избуят хиляди недействителни пролети и есени? Как да открие, без да ослепее, загадката на кристалните форми?
Вътрешните стени на цилиндъра бяха черни, напълно непрозрачни. По тях нямаше никакво указание или важен сигнал. Същото беше и с външната обвивка. Все пак единствено в кристалните късчета, източник и основа на обаятелното зрелище, можеше да бъде ключът към загадката.
Корнелиус разбра, че ако продължава да гледа натам, никога не ще успее да отговори на въпроса. Фигурите в цевта можеха да се изтълкуват по безброй начини — оказваха такова въздействие на наблюдателя, че бе напълно безполезно да се опитва да ги преброи дори приблизително. Не, това не можеше да бъде правилният подход.
— Разбира се! — рече си Берцот, когато поради усилващата се светлина от очите му бликнаха сълзи. — Онзи тип бе казал «… какво крият подвижните форми…». Дирята ще бъде в движещите се кристални късчета, а не във фигурите, които те съставят!
Променливите картини на оптическото съоръжение оставяха често лъжливи следи. Объркваха кандидатите със своята смайваща въртележка и те падаха в капана. Тези, които не се отдръпваха навреме, пропиляваха секундите за изпитанието, като се опитваха да определят неопределимото.
Подобно мълния Корнелиус се спусна към противоположния край на калейдоскопа. Не се изненада много, когато откри, че задното стъкло може лесно да се махне. Силната светлина бе го нагорещила толкова, че ако искаше да го пипне, щеше да си опари пръстите.
Щом извади стъклената пластинка от дъното, разбра, че стратегията му е правилна. В краката му падна малък пергамент. Той се наведе и видя следния надпис:
Сега поне знаеше към какво да се стреми, на какво да отговори.
Той бързо извади всичките кристални късчета и ги разпръсна по пода. Цилиндърът продължаваше да се върти и ставаше все по-ярък, но душата му беше опразнена, приличаше на безплодно поле, където вече не никнат фигури. Когато видя кристалчетата отблизо и неподвижни, Берцот си даде сметка, че нямат произволни геометрични форми. Подчиняваха се на здрава логика, бяха части от букви. С четири от тези късчета можеше да се състави една ясно очертана гласна или съгласна буква.
— Изтекоха две минути. Остава ви само една и дванайсет секунди! — предупреди служителят на компанията от един тъмен ъгъл на залата.
Ръцете на Корнелиус се движеха необичайно бързо, като се опитваха да разрешат извънредно мъчната главоблъсканица. Скоро, като изпробваше чевръсто, той разбра как да натъкми отделните късчета — буквите се образуваха от парчета с един и същи цвят и всяка частица пасваше единствено на съответната буква.
Тозчас първото стъпало бе прескочено — съставил беше една по една буквите. Оставаше само да ги групира в думи и да образува от тях изречение-отговор. Като постави на карта цялата си досетливост, на която бе способен, налучквайки и отгатвайки, без да даде почивка на ръцете си, той получи следните думи от кристал: ГОЛЯМАТА, РАЗКРИЕ, НАПРАВИ, ТАЙНАТА, ВРЕМЕНА, ЗАГАДКА и ЧЕ.
Ала имаше още парчета за групиране. Секундите, определени за изпитанието, се изнизваха много бързо. Като разместваше подобно трескав лунатик останалите късчета, подир няколко несполучливи опита Берцот можа да изчопли другите части на изречението: НАЙ, ДА, СИ, НА, ТАКА, ДА и ВСИЧКИ.
И тъй три секунди преди да изтече срокът, въпросът «Каква е задачата на изследователя на Тьокланд?» намери нужния отговор:
Корнелиус бе успял да състави шестдесет и шест букви с извадените от калейдоскопа двеста шестдесет и четири кристала. От буквите се получиха думите, а от тяхното подреждане — цялото изречение. Щом изречението се открои на пода, Берцот се просна в цялата си дължина, за да си отдъхне няколко секунди. Усилието беше огромно!