Загадката на остров Тьокланд

— Разбира се, този е в повече! — повтори си той и го наклони да легне на пода.

В същия миг служителят на компанията спря хронометъра си.

— Готово, показват шест часа — добави Берцот и излезе от кръга.

— Правилно. Намерихте едно от възможните решения. Имате спестени дванайсет секунди. Да минем към второто изпитание.

Наистина Корнелиус бе решил първата задача — тринайсетте часовника показваха шест часа. По въображаемата окръжност той бе изправил дванайсетте часовника, които гледаха към средата, сякаш бяха дванайсетте цифри от циферблата на великански часовник. Излишния бе оставил да легне така, че средата му да съвпадне приблизително с центъра на окръжността, наподобявайки две големи стрелки — едната бе продължение на другата, — които да показват шест часа. Съставил беше огромен часовник, като използува немите часовници вместо цифри и стрелки.

Но Корнелиус не можа да се порадва на победата си. Други две изпитания с нови трудности го очакваха в подземията.

Широка вита метална стълба ги отведе в една подземна зала. Когато стигнаха до нея, на Корнелиус му се стори, че вижда насочено срещу себе си артилерийско оръдие. Беше готов да залегне на земята, но възможността в този миг да бъде засегнат от залпа му се стори толкова немислима, че почти незабележимото потрепване на мускулите му секна внезапно.

Оръдието представляваше около пет метра дълъг цилиндър с диаметър най-малко метър. Поставено беше в хоризонтално положение и видимо висеше във въздуха. Ала тази голяма цев не бе произведена да изстрелва ни снаряди, ни картечи. Той пристъпи и забеляза, че е свързана с оста на мотор, който хем я поддържаше, хем я караше бавно да се върти. И нещо по-любопитно — от единия край на цилиндъра сякаш се сипеха досущ светлинни залпове от пъстри сияния и отблясъци.

Все под настоятелния поглед на пазача Корнелиус приближи лицето си до дулото на лъжливото оръдие, затулено с прозрачно стъкло. Той се възхити от приказното редуване на образи, които следваха отмереното въртеливо движение на цевта. Повече не се съмняваше. Цевта беше грамаден калейдоскоп!

Благодарение на своеобразното отражение от огледалата, присъщо на съоръжение от този род, пъстроцветните и с различни форми късчета кристали, които се движеха в противоположния край, съответно се умножаваха и образуваха такива необичайни фигури, че пред тяхната красота дори розетките и витражите на големите катедрали биха бледнели. Чудният калейдоскоп бе снабден със собствена светлина. Съчетанията, които се появяваха всеки миг, се виждаха съвсем ясно.

Без да може да се откъсне напълно от очарованието на оптическата цев, Корнелиус беше нащрек и си отбелязваше наум всички подробности на нейното действие, за да спечели време. Всеки миг представителят на Казацкян щеше да пусне неумолимия хронометър и да даде знак за решаване на загадката.

— Отсега нататък светлината на калейдоскопа ще почне бавно да се усилва — обади се той. За три или по-малко минути тя ще стане толкова ослепителна, че никое човешко око не би могло да издържи. Докато можете да гледате, опитайте се да отгатнете какво крият подвижните фигури на магическия фенер.