Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 15 октомври Рендел връчва на цар Борис III писмо от крал Джордж VI. В това писмо се изказва задоволство от политиката на царя, но също и предупреждение, че България трябва да запази своя неутралитет, защото може да се превърне в театър на военни действия.203 В писмото се казва, че немците искат да използват България за своите цели. Отправят се и поздрави за успешното решаване на Добруджанския въпрос, въпреки че през пролетта на 1939 г. точно Великобритания дава териториални гаранции на северната ни съседка и така затруднява по-ранното разрешение на въпроса.204 Самата Англия изпитва затруднения, след като на 13 август започва операцията „Морски лъв“. Фюрерът подписва директивата за нея на 16 юли, като целта е Великобритания да капитулира в резултат на масирани въздушни акции и на действията на германските подводници, които трябва да блокират английските острови. Операцията приключва към април — май 1941 г., но до капитулация не се стига, макар и на англичаните да са причинени сериозни загуби.205

На 16 октомври в София пристига телеграма от Рибентроп с покана към България да се присъедини към Тристранния пакт. Според Д. Сирков срокът, който се дава на България за присъединяването е три дни.206 Според И. Димитров той е два дни.207 Н. Генчев също пише за двудневен срок и съобщава, че Рихтхофен устно добавя за желанието на Румъния и Унгария да се присъединят към пакта. По същото време в България пристига просветният министър на Германия.208 На 17 октомври Попов телеграфира на Драганов във връзка с поканата на Рибентроп. Като се позовава на недостатъчното въоръжение на българската армия, той го пита дали това предложение няма да предизвика англо-турска, югославска и особено руска заплаха. По-късно, същия ден Попов изпраща нова телеграма и уведомява българския пълномощен министър в Берлин, че на българо-турската граница има 24 турски дивизии, на българо-гръцката те са 8, а на „албанския фронт“ те са 7.

В София на 18 октомври се узнава за „първата германска отстъпка“ — срокът не е 2 или 3 дни, а 10 дни. Също на 18 октомври италианският пълномощен министър в София Маджистрати предава „аналогична покана“ от италианското правителство за присъединяване на България към пакта. На 20 октомври Иван Попов изпраща телеграма до Драганов с инструкция да разбере истинските причини на германското настояване за присъединяването на България към Тристранния пакт и дали към него има тайни клаузи.