![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
На петия ден точно в четири и половина пред входа спря микробус с логото на Централната поща на Сан Франциско. Зад волана седеше Лио, облечен в униформа на пощенски служител. Автомобилът беше осигурен от познат на Анабел, чийто офис се намираше на един час път в южна посока. Част от бизнеса му беше свързан с доставката на всякакви превозни средства — от блиндирани коли до линейки, за нуждите на хора с неособено почтени намерения. Седнала в паркираната срещу сградата кола, Анабел внимателно наблюдаваше появата на Лио. Тони и Фреди бяха заели позиция от двете страни на входа. Задачата им беше да предупредят партньора си за евентуалната по-ранна поява на истинския пощаджия, използвайки портативна радиостанция. Самият Лио трябваше да прибере струпаната на тротоара поща, тъй като не разполагаше с ключ за кутията. Не беше проблем да я отвори, но Анабел му забрани, опасявайки се от случайни свидетели.
— Ще се задоволим с това, което стърчи от процепа или е струпано на тротоара — отсече тя.
Лио отвори страничната врата и спокойно започна да товари пакетите в микробуса.
— Някаква жена, вероятно секретарка, тича към теб с пакет в ръце — предупреди го по радиостанцията Анабел.
— Разбрано — промърмори в микрофона на яката си Лио и спокойно се извърна към приближаващата се жена.
— О, вие не сте Чарли — разочаровано рече тя.
Това беше името на истинския пощаджия, висок и хубав младеж.
— Съжалявам, но днес сме затрупани с работа и дойдох да помогна — отвърна с любезна усмивка Лио. — Затова и подраних. — Сведе поглед към пачката писма в ръцете на жената и разтвори брезентовата торба. — Пуснете ги тук, моля.
— Благодаря. Това са платежните ведомости, които трябва да заминат още тази вечер.
— Уверявам ви, че лично ще се погрижа — галантно се поклони Лио, изчака жената да тръгне към входа и отново се обърна към пакетите на тротоара.
Прибраха се в апартамента и се заеха със сортирането на пощата. Тони награби купчината ненужни писма и отиде да ги пусне в кутията на ъгъла. Фреди и Анабел се заеха с останалите.
— Хей, какво правите? — подвикна с озадачено изражение младежът, бързо появил се обратно. — В онази купчина имаше цяла пачка чекове със заплати!
— Чековете са неизползваеми за нас — обясни Фреди със самочувствието на експерт, какъвто всъщност си беше. — Те са защитени с лазерен код в тонера на печатащото устройство плюс вграден в хартията шифър. По тази причина не можем да променим цифрите на сумата.
— Винаги съм се чудил защо го правят — подхвърли с недоумение Лио. — Нали тези чекове са издадени на хора, които познават?
— Ей това ни трябва. — Фреди вдигна продълговато листче от купчината. — Чек за възстановяване на надвзети суми.
— Получателите на които са абсолютно непознати за подателя! — изтъкна Тони.
— Точно там е работата, момче — сви рамене Лио. — Защитаваш по всевъзможни начини чековете на партньори в бизнеса и собствените си служители, но в същото време пускаш най-обикновени хартийки на хора, които изобщо не познаваш.
— Избрах тази сграда, защото в нея се намират регионалните офиси на няколко компании от класацията на първите сто на списание „Форчън“ — поясни Анабел. — Оттук всеки ден тръгват стотици чекове, а банковите им сметки пращят по шевовете в буквалния смисъл на думата.
Пет часа по-късно Фреди беше заделил осемдесет чека.
— Всички са прости, без водни знаци, охранителни ленти и лазерни кодове — поясни той, понесъл купчината към импровизираната работилница в съседната стая. Там с помощта на другите членове на екипа той се зае да облепва с прозрачно тиксо мястото за полагане на подписи — както отпред, така и на гърба на чека. Обработените по този начин хартийки влязоха в голям кухненски тиган, след което бяха залети с безцветен лак за нокти. Ацетонът в тях бързо разтвори всичко, което не беше изписано с фабрично печатарско мастило. После лепенките бяха свалени и в резултат се получиха осемдесет празни чека, носещи подписите на президента или на главния счетоводител на съответната компания.
— Преди време и на мен ми пробутаха чек менте — промърмори Лио.
— Как реагира? — погледна го с интерес Тони.
— Проследих мръсника и го спипах. Оказа се дребна риба и пълен аматьор, но въпреки това успя да ме ядоса. Приложих му номера със смяна на адресната регистрация и отклоняване на всички сметки. Крайният резултат беше две години влачене по съдилища плюс куп наказателни глоби, изплатени на кредиторите. С това искам да кажа, че тая работа трябва да се прави от професионалисти. — Лио замълча за миг, после сви рамене. — Разбира се, ако бях фалшифицирал личните му документи, щях да му разкажа играта — отначало докрай…