Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Ето. Доволен ли сте?
— Сега изглеждате като побъркана. Или лунатичка.
— Но вие… — изумрудените й очи светнаха заплашително малко преди да избухне в смях. — Господин Колфилд, вие сте най-невъзможния джентълмен, когото познавам.
— Най? — Хелион й върна усмивката. — Предполагам, че трябва да се гордея, че се отличавам в нещо. — Направи пауза, като мислеше как да я предразположи. — Разкажете ми за този парцел земя.
— Интересувате се? — беше учудена.
Той сви рамене, не знаеше дали да се чувства обиден. Явно тя мислеше, че го интересуват само баналности. И не беше много далеч от истината: до момента беше се отдавал почти само на светски мероприятия.
— Все за нещо трябва да говорим. Или може би искате само да ви гледам влюбено?
— Небеса, не!
— Тогава ми разкажете.
— Добре. Мисля да построя странноприемница.
Хелион издаде задавен звук.
— Вие?
Тя се усмихна на очевидното невежество на спътника си.
— Е, не със собствените си ръце. Единственият ми принос ще бъде финансирането.
Хелион я преведе внимателно покрай група матрони, които ги гледаха скандализирани и се застави да избегне предразсъдъците. Тази жена беше доказала, че е много по-различна от останалите.
— И знаете ли как се управлява странноприемница?
— Направих изследвания, но по-важното е, че наех хора, които наистина разбират — изражението й стана тъжно. Баща ми ме научи да плащам на най-добрите и да ги оставям да си гледат работата.
Хелион беше заинтригуван. Винаги бе смятал търговията за нещо гнусно, запазено само за определени безскрупулни хора. В края на краищата, той бе аристократ. Въпреки това истинската страст на госпожица Мидълтън към работата й го заразяваше. Как би се чувствал, ако и той изпитваше подобен интерес към нещо?
— Значи вие осигурявате капитала и после се оттегляте? Някак си не се връзва с моята госпожица Мидълтън.
— Знам, но е толкова просто. Първо правя калкулация на евентуалните постъпления от инвестицията. После отчитам различните разходи за поддръжка. Тук влизат и неочакваните, като поправки, инциденти, кражба. Накрая трябва да съм сигурна, че приходите от една инвестиция са повече от разходите, т.е. има печалба. Няма смисъл да се влага в нещо, без да има възвращаемост.
— Боже Господи, заболя ме главата! — оплака той през смях. — И се забавлявате с такива скучни занимания?
— Сто пъти ги предпочитам пред очернянето на нечия репутация или мъчението при шивачката — гордо се усмихна тя.
Той нарочно се спря на едно по-слабо осветено място и погали ръката й.
— Съществуват и други забавления за една млада дама — отвърна й пламенно.
Джейн притвори подозрително очи.
— Какви по-точно?
— Ако харесвате изкуството, мога да уредя една частна визита да разгледаме колекцията на дук Нортъмбърланд. Или бихме могли да отидем в Британския музей — допълни невинно.
— Може би.
— Друг вариант са Кулата и Уестминстърското абатство. Някоя вечер можем да посетим театъра или Воксхол. И, разбира се, Астли. Без да споменавам мероприятията по повод абдикацията на Корсиканеца.
— Сега вие ми причинявате главоболие. Ще остана без дъх при една такава натоварена програма.
Хелион остави погледа си да се плъзне от лицето й към скромното деколте. Неочаквано го връхлетя спомена за пръстите му върху набъбналите розови връхчета и не можа да предотврати възбудата си. Поиска да остане насаме с нея, да изследва кожата й, да разпали страстта й. Да притисне тялото й към своето — коприна срещу камък.
А в момента единственото, което можа да направи, бе да се приближи до нея и да се изпълни с аромата й на пролет.
— Значи предпочитате по-релаксиращи занимания? — промърмори в ухото й. — Аз също. — Самата мисъл за вкуса на устните й му се струваше по-атрактивна от една нощ в театъра.
Страните й добиха очарователен розов цвят.
— Господине.
От гърлото му излезе полусмях, полустон. Усети учестения й пулс. Вълнуваше я, колкото и да се опитваше да го скрие.
— Скъпа моя, сега вече наистина изглеждате като ухажвана жена. Бузите ви са се изчервили, а очите ви блестят.
— От яд, господин Колфилд.
— Не само, мисля. Не съм забравил онези сладки стонове, когато ви целувах.
Джейн видимо се стегна и отстъпи крачка назад.
— Доставя ви удоволствие да ми се подигравате.
— Има разлика между подиграване и провокиране, малката ми — информира я със сериозен глас. — Не се подигравам с вашата невинност, нито с факта, че тъй сладко откликвате на ласките ми. Това ще ни позволи да прекараме времето си заедно още по-задоволяващо.