Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Баба Стойна (също зад него). Бърр (Тегли са назад.)
Маргариди (като се озъртва). Какъв дявол? (Към страната, дето е Баба Стойна.) Кой е там?
Баба Стойна (зачува са отвътре). Бърр!…
Маргариди (ококорено). Тук тряба да има някой скрит. (Зачува се тропотня.) Повече — мина. (Уплашено.) Да не ма нападнат!… Ба, може и да гръмнат отгоре ми. (Тропотнята се зачува по-силно.)Хъ, хъ!… Страшно; я да са махвам. (Избягва страхливо.)
Баба Стойна (след него). Бърр!… Гиди андихрист! Вдън земя да потънеш! (Като отиде до вратата, отдето излезе Маргариди, идва досред сцената, с уморен глас и са кръсти.) Господи и св. Богородица ми помогнаха… изгоних го… сполай ми ти, боже! Гледай, гледай дявол нечестив! Вмъкнал се в християнска къща, разваля свадбата, па още не са махва. Честний кръст да го порази.
ЯВЛЕНИЕ IХ
Баба Стойна, Герги и Пенчю, които идват от портата.
Пенчю (весело). Да живей цивилизацията!
Герги (също). Да живей мадам Злата!
Баба Стойна (като ги посрещва). Како направихте, бре, синко?
Пенчю. О!… (прави ѝ комплимент). Бонжур, мадам… мадам… коприва.
Баба Стойна (на Гергя). Де й Митето бре?
Герги. Митю, бабо, юнак и половина. Даде на гърка да разумей како ще рече българин.
Пенчю. Сне му наметнатия.
Баба Стойна. Ами завбитите, лильо, дего закараха? Да н’са го запрели, горкия!
Пенчю. Парице, парице, всесилна царице. Знаш ли ти то, бабо?
Герги. Да, половин лира му даде пътя.
ЯВЛЕНИЕ Х
Горните, Митю, който идва от портата.
Митю. Ще ми направи кефа, е?… Май с вагабонтин!
Баба Стойна (като го тупка по рамото). Синко! Господ та оттърва…
Пенчю. Половината лира го оттърва, бабо.
Митю. Да ма тури в хапус? Мене?
Баба Стойна. Дявол нечестив, андихрист!
Пенчю Ха, ха, ха! Андихрист, тъй, бабо.
Митю. Дошел тук… ей… господар да ни става, вагабонтина; цивилизация ще ми продава.
Пенчю (с насмешен тон). Нямаш право, господине. Негова милост, господство му, мосьо Маргаридес, подканен от голямото желание, което има, да введе българите в пътя на цивилизацията, зема голямата смелост, като неин апостол, да ни просвети с нейните зари. Разумяваш ли?
Митю. Бе зная аз от що са подканя той, ама… да видим.
Герги. Шегата настрана, да говорим правото. Наистина, днес нашите стари обичаи, като хора̀ и други, си нямат вече мястото; светът днес е съвсем други. Облекли сме панталони, сетири или рокли, полки, па да играем сѐ онези хора̀, дето са играят с потури и чокмани! Не сме ли смешни, я?
Митю. Да ма простиш, господине, напротив, сме смешни, кога подражаваме като маймуни на европейците в онова, което не е друго освен един калай. (С насмешка.) Хъ!… Тъй са носяли европейците, тъй играяли. Е? Сега, за да станем и ний като тях образовани, не тряба друго, ами да са обличаме като тях и да играйме техните хора̀, а нашите народни дрехи, нашите народни игри да ги махнем, да ги забравим, че били проста работа. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят сякакви хубави, красиви, лъскави работи, сѐ по мода, по мода; нека ги вадят, а ний да им израваме сухи пари да ги купуваме скъпо-скъпо, па да са красим с тях. Сетне тий знаяли да правят вапори и железни пътища — нека ги правят, а ний да им плащаме, па да са возим наготово. И тъй, нека европейците да са попълнят с пари, а ний да охлъзваме. Тежко ни! Тъй ли разбирате вий цивилизацията?
Герги. Сега ще почнем от дрехите, модите, игрите, па полека-лека ще достигнем и дофабриките, и до вапорите, и до железните пътища.
Митю (с насмешка). Тъй, я!… Да вървим наопаки, с главата надолу. Я остави са!…
Пенчю. И то е марафет, господине, да вървиш с главата надолу като органджиите.
Баба Стойна. Бе той не е органджия, ами същ дявол нечестив. Разбрах го аз него… не го ли изгоних, честният кръст да го порази!
Пенчю. Браво! Как, бабо, как?
Баба Стойна. То там аз да зная работата.
Герги (на Митя). Тъй, байо, доктора има право: както променяваме дрехите си, тъй също тряба да променим и нравите си.