Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Ункас е прав! Няма да е човешко да оставим такива безпомощни същества на произвола на съдбата, дори и това да стане причина да се разкрие завинаги убежището. Ако искате да спасите тези нежни цветчета от зъбите на онези страшни змии, вие трябва да не губите време, господине, и решителността ви да не отслабва!
— Как може някой да се съмнява в това ми желание? Не предложих ли вече …
— Предложете благодарността си на провидението, което би ни помогнало да победим хитростта на плъзналите из тези гори дяволи — спокойно го прекъсна разузнавачът — и спестете парите, които може би нито вие ще бъдете жив да ми дадете, нито аз ще оцелея, за да ги използувам. Мохиканите и аз ще направим всичко, което човешкият ум може да измисли, за да спасим от беда нежните цветя, които не са създадени за тези пущинаци, и ще сторим това, без да се надяваме за друга награда освен онази, която бог винаги дава за добрите деяния. Най-напред трябва да обещаете две неща както от ваше име, така и от името на приятелите ви, защото иначе няма да можем да ви помогнем, а само ще навлечем беда и на себе си.
— Кажете, кои са те?
— Едното е да бъдете тихи като тези спящи гори, каквото и да става, а другото — на никой жив човек да не издадете мястото, където ще ви заведем.
— Ще сторя всичко възможно, за да се изпълнят и двете условия.
— Тогава, последвайте ни, защото губим минути, тъй драгоценни, както са ценни капките кръв за ранения елен!
В сгъстяващата се тъмнина Хейуърд можа да забележи нетърпеливото движение на разузнавача и тръгна бързо по стъпките му към мястото, където бе оставил спътниците си. Когато Приближи към загрижените девойки, които го очакваха, той бързо им съобщи условията на новия им водач и колко необходимо бе да не изразяват гласно страха си при всички предстоящи изпитания. При все че това тревожно съобщение бе посрещнато от момичетата не без известен вътрешен страх, сериозното и внушително държане на Хейуърд, допълнено може би от дебнещата ги опасност, успя да ги стресне и подготви за непредвиденото и необикновено изпитание. Мълчаливо и без никакво бавене те го оставиха да им помогне да слязат от седлата, след което бързо отидоха към брега на потока, където разузнавачът бе събрал останалите от групата по-скоро чрез изразителните си ръкомахания, отколкото с думи.
— Какво да правим с тези безсловесни същества? — промърмори белият човек, на когото, изглежда, се възлагаше задължението да обмисля всички бъдещи действия. — Ще изгубим време, докато им прережем гърлата и ги хвърлим в реката, а да ги оставим тук, ще е все едно да покажем на мингозците, че няма защо да отиват далеч, за да търсят притежателите им!
— Тогава да махнем юздите им и да ги оставим да скитат из гората! — осмели се да предложи Хейуърд.
— Не, по-добре ще е да заблудим онези дяволи и да Ги накараме да вярват, че и те трябва да преследват жертвите си с бързината на коне. Да, да, това ще заслепи проклетите им очи! Чингач … Шт! Какво мърда из храстите?
— Жребчето …
— Това жребче поне ще трябва да умре — промърмори разузнавачът и хвана гривата на гъвкавото животно, което лесно се изплъзна от ръката му. — Ункас, стрелите ти!
— Чакайте! — възкликна с висок глас притежателят на осъденото на смърт животно, без да се съобразява с шепненето на другите. — Пощадете жребчето на Мириам! То е конче на предана майка и никому не би направило умишлено зло.
— Когато хората се борят за собствения си живот — каза строго разузнавачът, — дори и себеподобните им изглеждат не по-ценни от горските зверове. Ако отново проговорите, ще ви оставя на милостта на макасцйте! Опъни лъка си, Ункас, нямаме време!
Тихото, заплашително мърморене все още се чуваше, когато раненото жребче се изправи първом на задните си крака, а после се строполи на предните. Пресрещна го Чингачгук, чийто нож се плъзна по гърлото му по-бързо от мисъл, и като ускори мятането на жертвата, индианецът блъсна животното в реката; то се понесе надолу по течението, мъчейки се с последни сили да си поеме дъх. Тази жестока, но крайно необходима постъпка подтисна духа на пътниците като страшно предупреждение за опасността, която бе надвиснала над главите им въпреки ободряващото въздействие на спокойната решителност, проявявана от участниците в тази сцена. Сестрите потръпнаха и се притиснаха една до друга, докато Хейуърд инстинктивно сложи ръка върху един от пистолетите, които току-що бе извадил от калъфите им, а след това застана между коня си и тъмните сенки, които сякаш спуснаха гъсто було пред гората.