Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Тя забави крачка, докато се приближаваше. Обикновените дрехи на маркиза, всичко в него издаваше богатство. Държеше юздите и камшика с ръце, облечени в обточени с дантели кожени ръкавици. Тези ръце почиваха на дъгата на обшитото с кожа седло. Краката му бяха обути в ботуши от най-фина еленова кожа. Черните кадифени гънки на жакета бяха отметнати небрежно назад на раменете, откривайки бялата риза с набрани ръкави, поръбената с дантели якичка, големите сребърни копчета, изпъкващи върху черното наметало, и обкованата със сребро дръжка на извитата кавалерийска сабя на хълбока му.
Как можеше един мъж да е толкова красив, запита се Фийби. Силата му ли я привличаше? Или ореолът му на повелител, който караше коленете й да се подгъват? Защо трябваше да се поддава на такава съблазън само защото един мъж държеше света в подчинение?
Това беше нелепо! Неразбираемо. Но беше факт. Факт, който по никакъв начин не се омаловажаваше от огромното разочарование, което женитбата й бе донесла.
Тя осъзна, че се приближава все повече до тази групичка, без да е имала подобно намерение. Но в същия момент разбра и че няма желание Катон да я види. Ако побърза, ще го изпревари на масата. Обърна се, но беше малко късно.
Катон, който в качеството си на мирови съдия присъстваше на арестуването на един скитник, вдигна поглед точно когато Фийби се отдалечаваше от тълпата. Какво, за бога, я бе довело насам? Не беше прилично млада жена в нейното положение да скита пеша, и то сама из селото. И със сигурност мястото й не беше там, където щяха да наказват хулигани и престъпници.
Той извърна коня си, давайки на тълпата да види, че правосъдието е приложено, и препусна след жена си.
Фийби чу мекия тропот на копита по влажната трева. По гърба й полазиха тръпки, кожата на главата й настръхна. Не знаеше на какво се дължи това. Напоследък не знаеше дали иска да бъде в компанията на Катон или не. Спря и се обърна.
— Добро утро, милорд — поздрави тя тържествено и официално.
— Какво правиш тук, Фийби?
Катон дръпна юздите. Отправи й смръщен поглед. По лицето й имаше кални следи, косата й приличаше на свраче гнездо.
— Какво се е случило с тебе? Изглеждаш така, сякаш са те влачили през плетищата.
— Копах зелки — обясни Фийби.
— Зелки? Зелки ли каза?
Тя кимна.
— Бяха прибрани в яма, за да се запазят от сланата, а сега баба Спруъл иска да прави туршия и аз й ги изрових.
Катон я изгледа втренчено. В думите и нямаше капка смисъл. Наведе се и заповяда рязко:
— Дай ми ръка и стъпи на ботуша ми.
Тя го погледна с огромните си сини очи с цвят на великденчета. Наситеният им цвят смая Катон, който нетърпеливо очакваше жена му да се подчини.
— Моля за извинение, милорд — каза Фийби, след като се поколеба един миг, — но аз не обичам конете. Те ме плашат. Имат такива огромни жълти зъби и когато ги яздя, като че ли знаят, че не мога да ги владея, и ме отнасят.
— Този кон няма да те отнесе — заяви Катон. — Сега направи каквото ти казах. Лейди Гранвил не може да откаже да язди, това е нелепо.
Той щракна нетърпеливо с пръсти, без да сваля кожената си ръкавица.
Фийби преглътна. Хвана ръката му и вдигна крак, опитвайки се да стъпи на ботуша му. Изглеждаше много високо, а краката й не бяха особено дълги. За разлика от Даяна, чиито крака стигаха до под мишниците, припомни си огорчено Фийби, докато подскачаше, за да успее накрая да стигне ботуша на Катон.
Той я издърпа, хвана я през кръста и я настани на седлото пред себе си.
— Ето така, сега си в безопасност.
Фийби прехапа устни и само леко кимна в отговор. Сърцето й отново се разтуптя, тя не можа да сдържи тръпката, преминала по гърба й, когато усети тялото му, толкова топло и близко, зад гърба си. За щастие конят тръгна, набирайки скорост, и треперенето й намери оправдание.
— Сега може да поговорим за зелките — каза Катон след минута.
Стисна я по-здраво през кръста, когато конят прескочи тесния ров, разделящ полето от селските ливади.
— Ами, в селото няма мъже. Или са убити, или са на война — отвърна Фийби, когато си пое дъх. — Някой трябва да помага на бабичките в нещата, които мъжете биха направили за тях. Като например да им изкопаят зелките — завърши тя и махна с ръка.
— Правилно и уместно е да се грижиш за благополучието на крепостните — отговори Катон, след като възприе обяснението. — Да осигуряваш лекарства и храна за болните и бедните, например. Но маркиза Гранвил не е селска ратайкиня. Тя не копае зелки и не върши никаква ръчна работа.