Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Госпожица Андре — рече Балзамо.

— За Бога, да, Андре — каза баронът, учуден, че неговият гост е така добре осведомен — искам да ви я представя. Андре, ела, детето ми, не се бой!

— Не се боя, татко — отговори с нежен и звучен глас висока и стройна особа, която се показа на вратата без притеснение, но все пак и без дързост.

Жозеф Балзамо, макар и дълбоко господар на себе си, както вече можахме да видим, не устоя и се поклони пред тази върховна красота. Всъщност Андре дьо Таверне, която току-що се бе появила, като че за да украси и разхубави всичко, което я заобикаляше, имаше тъмноруси коси, които ставаха по-светли при слепоочието и врата. Черните й очи, ясни, широко отворени, гледаха втренчено като очите на орел. Благостта на погледа й беше необяснима. Румената й уста, извита и изящно дълга, наподобяваше великолепен влажен корал. Ръцете й, заслепяващи с формата и блясъка си, завършваха с възхитителни бели длани, изтънчени като при античен рисунък. Снагата й, едновременно гъвкава и стройна, приличаше на красива езическа статуя, оживяла по някакво чудо. Кракът й, чиято извивка не бе по-малко забележителна от тази на Диана Ловджийката, сякаш носеше тежестта на тялото й по някаква прищявка на равновесието. Накрая нейното облекло, макар и съвсем скромно, бе с такъв съвършен вкус и така добре й подхождаше, че пълен тоалет, взет от гардероба на кралицата, може би на пръв поглед би се сторил по-малко елегантен и по-малко пищен от нейните скромни дрехи.

Всички тези великолепни подробности заплениха от пръв поглед окото на Балзамо; той беше видял, беше забелязал всичко.

— Имате право — каза с тих глас Балзамо, като се обърна към своя домакин, — госпожицата притежава изящна красота.

— Не правете много комплименти на бедната Андре, господине — рече нехайно баронът, — тя излиза от манастир и ще повярва на всичко, което й кажете. Не че се съмнявам в нейната кокетност, напротив — скъпото дете не е достатъчно кокетно, господине, и като добър баща аз се старая да развия у нея това качество, което е най-голямата сила на жената в днешно време.

Андре сведе очи и се изчерви. Колкото и голямо усилие да направи, тя нямаше друг изход, освен да чуе тази странна теория на баща си.

— Добре — продължи старецът, отговаряйки на изражението на Балзамо. — Казвам ви, аз познавам Таверне, но какъвто и да е той и колкото и далече да се намираме от онова ослепително слънце, наречено Версай, моята дъщеря ще опознае света, който аз познавах така добре някога. Тя ще влезе в него… с пълен арсенал, който аз ще й изкова с помощта на своя опит и на своите спомени. Но, господине, трябва да ви призная, манастирът развали всичко това… Моята дъщеря е първата послушница, която взе доброто от учението и последва писаното в Евангелието и всичко това — единствено заради мен. Дявол да го вземе, съгласете се, че нямам късмет, бароне!

— Госпожицата е истински ангел — отговори Балзамо — и наистина, господине, това, което ми казвате, не ме изненадва.