Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Никол Льоге! Никол Льоге!
— Коя е тази Никол Льоге? — попита чужденецът, като продължи да се приближава към замъка със същото спокойствие.
— Това е камериерката на госпожица Андре, господине.
В това време при виковете на Ла Бри светлина се показа под дърветата, като освети очарователната фигура на млада девойка.
— Какво искаш от мен, Ла Бри — попита тя, — и за какво е цялата тази врява?
— Бързо, Никол, бързо — извика старецът с трептящ глас. — Върви да съобщиш на господаря, че един чужденец, изненадан от бурята, желае гостоприемството му за тази нощ.
Скоро се чу кисел и властен глас, който от прага на вратата на горните каменни стълби, виждан изпод акациите, повтаряше с не твърде гостоприемен тон:
— Чужденец… Кой е той? Когато се представяш пред хората, поне си казваш името.
— Това баронът ли е? — попита Ла Бри този, който причиняваше цялото това разбъркване.
— Уви, да, господине — отговори бедният човечец, съвсем съкрушен.
— Той пита за името ми, нали?
— Точно така. А аз забравих да ви питам за това.
— Съобщи за барон Жозеф дьо Балзамо — каза пътникът, — сходството на титлите може би ще обезоръжи господаря ти.
Ла Бри направи своето съобщение, малко окуражен от титлата, която си приписа непознатият.
— Добре тогава — промърмори гласът, — нека влезе, щом е дошъл… Влезте, господине, ако обичате. Там… да, оттук.
Чужденецът се приближи с бърза крачка, но стигнал до първото стъпало, реши да се обърне, за да види дали Жилбер го е последвал.
Жилбер беше изчезнал.
5.
Барон Дьо Таверне
Предупреден от Жилбер за оскъдицата, в която беше изпаднал барон Дьо Таверне, този, който току-що се представи под името барон Жозеф дьо Балзамо, не бе ни най-малко изненадан от сградата, пресилено назована от Жилбер замък.
Къщата бе едноетажна, образуваща дълго каре, в краищата на което се издигаха два квадратни павилиона, завършващи с островърхи кули. На тази неравномерна цялост, гледана на бледата светлина на луната, плъзгаща се сред разкъсаните от бурята облаци, все пак не липсваше известна живописна привлекателност.
Барон Дьо Таверне бе дребен шестдесет-шестдесет и пет годишен старец с живи очи, високо, но полегато чело. Беше сложил несресана перука, на която свещите над камината постепенно бяха опустошили всичко онова от буклите, което плъховете от гардероба бяха спестили. Той държеше в ръка кърпа със съмнителна белота и това показваше, че е бил обезпокоен в момента, когато е сядал на масата. Лукавото му лице, в което би могло да се намери прилика с Волтер, се оживи в този момент от лесно забележимо двойствено изражение; учтивостта изискваше да се усмихне на своя непознат; нетърпението промени тази готовност в гримаса, изразяваща меланхолия и начумереност, така че, осветявано от трепкащата светлина, чиито сенки сливаха главните черти, лицето на барон Дьо Таверне можеше да мине за лице на някой много грозен благородник.
— Господине — каза той, — мога ли да знам на каква щастлива случайност дължа удоволствието да ви видя?
— Господине, бурята изплаши конете, които, побеснели, за малко не счупиха колата ми. Един младеж, Жилбер, ми показа пътя, водещ към вашия замък, като ме убеди в прочутата ви гостоприемност.
Баронът повдигна свещника, за да освети по-голямо пространство и да види дали там ще открие нещастника, на когото дължи тази щастлива случайност, за която току-що бе споменато. От своя страна пътникът се огледа наоколо, за да види дали младият му водач наистина се е отдалечил.
— Аха! Жилбер! Не знаех, че е годен дори и за това. Ленивецът Жилбер, философът Жилбер!
При този поток от епитети, подчертани по заплашителен начин, посетителят разбра, че съществува много малко симпатия между господаря и неговия подчинен.
— Ла Бри — извика баронът, — Ла Бри! Докарайте колата на господин барона под навеса, там тя ще бъде поне малко по-закрита, отколкото в средата на двора, тъй като има още много места, където са останали дъски. Що се отнася до конете, това е друго нещо, не ви обещавам, че ще намерят храна, но тъй като те съвсем не са ваши, а на началника на пощата, трябва да ви е почти все едно.
— И все пак, господине — каза нетърпеливият пътник, — ако прекалено ви притеснявам, както започвам да мисля…
— О, не е така, господине — прекъсна го учтиво баронът, — съвсем не ме притеснявате. Само вие ще бъдете притеснен, вие, предупреждавам ви.