Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
Всяка Божа сутрин той разпалваше мангала с казанчето и започваше производството. Когато свършеше тестото, „затваряше“ дюкяна. Прибираше го във фурната и си даваше свободно време за отдих, което прекарваше в кафенето на Мустафата, или кръчмата на Танас Емшерията. В тази кръчма се запознал с негов сънародник Тасе, който люто враждувал с работата. Един ден го хранил и черпил Мио, два дена, три дена…
На Тасе му харесало, ама на Мио капитала бил на привършване. Една хубава сутрин Тасе, след като изял мекиците, казал на Мио:
— Ке ми даеш педесе лева, защо много ми требуват! Мио го погледнал, обърнал се към банката и усмихнато му рекъл:
— Овай що е? — и посочил с пръст банката.
— Популарна банка, — казал учудено Тасе.
— Тасе, я сум сключил контракт с о банката. Она мекици да не праи и я пари на заем да не даем!
Усмихнал се кисело Тасе и тръгнал да търси мекичари, които не са сключили контракт с Популярна банка.
ФИЛОСОФО
Много често, когато някой каже, че е от Враца чува „остроумието“ в рима:
„А-а-а от Враца, дето гарга не каца“. На автора не е известно от кога битува това „остроумие“, но от малък знае отговора — „Не каца, защото няма мърша“. Това е травиалната истина — врачанинът не е човек втора ръка, не е мърша.
Ще разкажа един случай, при който геният мюзевирски дава достоен отговор на това „остроумие“.
Философо беше завършил висше образование. Още като студент той започна работа по един световен проблем. Беше постигнал известни резултати и в една „братска“ страна провеждаше експериментална работа. За съжаление трудовете му не се признаваха у нас. Причината — несъгласието му да включи за съавтори някои хора, от които зависеше признанието. Врачани казват „На готово дете всеки става баща“. Като врачанин и патриот, той не искаше откритието му да иде в друга страна.
След дълги митарства решава да се срещне лично с Тато и да му обясни работата. Надяваше се на благосклонноста му. По това време Тато беше врачански тъст. Та отива Философо да се срещне с него. След дълги процедури успява да стигне до една напращяла лошо гримирана и с неподходяща прическа секретарка. Тя го попитала:
— Вие от къде сте и по какъв въпрос искате среща с Тато?
— От Враца съм. Въпросът ми е от държавна важност, — кротко и усмихнато отговорил Философо.
— А-а-а от Враца, дето гарга не каца, — иронично казала тя. Почакайте малко! — и влязла в една тапицирана врата.
След четвърт час се върнала и с дежурна за случая усмивка му казала:
— Тато не може да ви приеме! Нямате час за прием! Ако искате аз ще ви запиша и ще ви съобщя допълнително датата и часа на приема.
Философо разбрал, че от тази туфа заек няма да излезе. Обидило го пренебрежителното отношение на секретарката. Като всеки мюзевир, той не останал длъжен. Тръгвайки си, попитал:
— Извинете. Вие ходила ли сте у Враца?
— О-о-о да! Много пъти. Защо?
— Защото Вие напълно опровергахте остроумието с гаргата.
Философо не се срещна с Тато. Сватлъкът с Враца беше вече развален, когато той му написа любезно писмо. Резултатът от писмото бе година и половина ефективна присъда и след нея тригодишно заточение в апендикса на България. Откритието му беше патентовано в „братска страна“, от която после България внасяше готовия продукт.
ГОЛЕМАТА ДУМА
Като махленски арбитър последната дума беше негова. Винаги започваше с „Шъ кажа големата дума!“
В славните години на колективизацията агитатори под път и над път обясняваха колко хубаво нещо е колективизацията. Няма синури, нито братоубийствени вражди, малки дръгливи кравички и магарета да орат. Агрономи ще казват какво, къде и кога да се сее и сади. Трактори и комбайни ще пеят по родната шир, така както е във Великата страна на съветите. Тогава на мода беше филма „Кубански казаци“.
На едно събрание в махалата агитатор от ОК на БКП описвал прелестите на колективизацията. При точка „Разни“ започнали изказванията, въпроси и дебати. Когато почти всичко било казано, Големата дума сам си взел думата.
— Я сакам да си кажа големата дума! Другарю, т’ва дек го разправяш а много убаво. Също като на кино. Ама ние немаме нужда некой да ни казва кога да сеем и садим. Ния си знааме. Я знъм още от дедо си. Он си смъкнеше патурите и седнеше на земята. Не е ли му студено на гъзо, значи а време да садим картофите. Т’ва дек ни го разправаш а мижи да та лажем! Колко произведем русняците шъ го опапат, Я…
При тези думи агитаторът скочил и гневно го прекъснал: